Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2009 14:00 - "студия разкази за незлобливо развлечение в момент на сезонно объркване"
Автор: danailvdimitrov Категория: Забавление   
Прочетен: 799 Коментари: 0 Гласове:
0




oткъс от
: Спешно трио “Фокс”   Епизод Първи   Пролог въведение към глава втора   ( песен от албума “Разпад на крайни части” – И ден след ден песен от албума EmptyglaceTime will try to believe in)     Ето ме отново на моя таван-студио изцеден докрай от първата история забъркана от обстоятелствата с “професионализъм и вещина”.От последната развръзка мина достатъчно време щото всяко едно благоприлично дълго лято да свърши.Сега нещата изглеждаха отчайващо есенни и необратими в което признавам си имаше някакъв необясним чар. Навън времето се беше напълнило с млечно бяла мъгла в която унило плуваха размазани червени и оранжеви стопове на коли,мигачи ,сфетофари и улични лампи разбъркани с неоновите светлини на клубове и денонощни аптеки.Автомобилите с мъка си пробиваха път в нея защото беше толкова гъста че дори аеродинамиката имаше значение. Въобще ноемврийското сфумато беше идеалният фон на душевните ми терзания,спомени и прободни рани някои от които все още не бяха зараснали докрай и аз с настървение очаквах краят на тази проклета за мен година.Навярно по някой източен ама мнооооого източен календар това беше годината на Тапира.Толкова тъпо не се бях чувствал от цяло едно десетилетие. Сигурен бях че е така както и ,че ще направя ритуална клада от стари календари преди да посрещна новата .....имах вече натрупани в ъгъла наместо дърва цели купове с тефтери и книги –всичките с надраскани дати които чакаха края на дните си(в буквален и преносен смисъл) .  Но засега си беше все още “проклетата година” ,година мрачна и непонятно отровна за мен. Откъде беше тая злоба и ненавист така и не разбрах или просто се случваше някаква магьосна прокоба! Кой знае, навярно щеше да дойде ден за равносметка и тогава изневиделица щеше да ми просветне. Засега единствената мисъл която занимаваше болният ми мозък беше как в камината ще съскат всичките дни и месеци (старателно отбелязани с черни и червени кръгове) а аз доволно щях да потривам ръце на жълтата им топлина. Огнени проблясъци като на йезуитски свещеник прехвърчаха в очите ми и все по мащабна увереност в праведността на това богоугодно начинание обсебваха големи територии от съзнанието ми. Струваше ми се че само ярък пламък от фосфор и сяра ще разруши последиците от това безумно преплитане на фактори и пъклено влияние. Само веднъж да свърши проклетата година! Но ето че сега неочаквано осъзнах как всичко това не ме интересуваше особено, в един момент даже ми беше станало безразлично. Животът ми заприлича на хромирана черно бяла литография -нещо като ненатрапчив фон на собственото ми присъствие в него. Трябваше само да намеря причина да остана . Бях се запасил с музика за всякакъв вид мъгла,с един мистичен микс от няколко странни породи кафе което сам приготвях по мои“стари рецепти” намерени в един кашон както и с богато илюстрован каталог на галерия “Зелена котка” който се канех да разглеждам с удоволствие и меланхолия размесени на равни порции сън и холандски пурети. Гери Мур изтегляше дълги китарни звуци като магьосен стоманолеяр които потъваха във феноменалното му разбиране за мъгла и това ме подтикваше да се облягам с още по голямо блаженство в люлеещия се стол . Подобен коктейл от усещания забърквах почти всяка събота или неделя и смятах да го правя докато се умопобъркам или поне докато не го забранят официално със закон. Каталогът лежеше отворен в скута ми и чакаше да му обърна внимание. Тази неделя той умишлено    показваше “малки пластики” защото последната ми придобивка бяха четири ликорна с позлатен рог откупени преди по малко от месец.Те стояха весело в ъгъла до писалищната маса с кръгла барокова лампа и правеха светът да изглежда предсказуем и обясним дори в края на Ноември. В такива хармонични моменти даже иззвъняването на телефона изглеждаше част от вселенското разбиране за съвършенство.Той не носеше тревожност или истерично напрежение понеже беше  неделя и часът eдва успяваше да мине 7.40 ,а в такъв престъпно ранен час имаха разрешение да ми се обаждат само двама души- един мой стар приятел с който пием особено много ранно неделно кафе и.... св.Архангел Михаил с когото имахме уговорката да си ме прибере в една също така особено много ранна и неделна утрин.  За миг си помислих че след като миналата неделя бяхме вече пили кафе с моя приятел той едва ли ще звъни пак...от друга страна нито бях изхвърлял боклука нито бях завел децата на неделно парти в Софиаленд –така че едва ли е и Архангел Михаил....Нещо ми подсказваше че може би се обажда някой който не се съобразява с никакви разпоредби и правила,някой който дори не ги забелязва а по всяка вероятност не ги е и чел..о, боже ,о не.....о Господи само това не......ИВОНА!!!


(следва продължение)


автор : Данаил Димитров  



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danailvdimitrov
Категория: Забавление
Прочетен: 384819
Постинги: 284
Коментари: 373
Гласове: 1257
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031