Магистрали от дневната до кухнята .   Възрадувахме се от възстановяването на „Оперативна програма „ транспорт , но все така недоумяваме като какви ще да са критерийте и приоритети на тези програми. Защото да си строиш магистрали от София до Бургас или от Варна до Бургас или от Кърджали до Маказа е като да си свържеш дневната с кухнята посредством широколентов магистрален път. Ако бяхме събрали всичките парченца,завойчета и участъци построени през всичките тези безумни години отдавна щяхме да имаме една цяла магистрала. Смисълът на широките ,добре уредени и сигурни аутобани е да обслужват международните потоци а не да прехвърля регонални или дори местни поточета. За това си има вторична пътна мрежа -1,2,3 клас . Те би следвало да започват от „входа” на съответната държава и да свършват на нейния „изход” –особено когато пък тя не е и толкова голяма. Ще рече като започне например от Видин да свърши на Кулата или като тръгне от Калотина да отиде на Капитан Андреево и т.н и т.н в зависимост от значението и натовареността на съответния маршрут. Но не би –нашия втрещяващ провинциализъм и патологична кокоша слепота ни кара да следваме отколешната практика да се прави път до вилата или селото на партийния секретар и толкоз ! Остана ни само да си асфалтираме банята и да си ремонтираме покрива на лятната кухня –белким стане площадка за кацане на хеликоптъри! Дерзайте оперативна програма „Регионален провинциализъм” тепърва ще набира кандидатури !