Тъкмо се чудех се дали да пиша още постинги , когато един мой коментар за Джон Ленън предизвика  неочаквана реакция в съответния блог и се размислих. Това ме наведе на мисълта че много често заради качествата на някоя личност ние веднага я „натоварваме” с какви ли не тежести ,набързо правим от нея идол и започваме да му се кланяме до припадък. Ето защо реших да напиша разсъждение за личностите в българската история. Още повече че се оказа че нямам постинг на историческа тематика  което направо си е безобразие.

Подбор и преоценка на по важните фигури в българската история
Изпървом да си призная и ДЕБЕЛО да подчертая ,че критериите по които се оценяват важните за България хора и събития вече около един век са ми изключително неприятни. В българското съзнание битува един революционно –бабаитски маниер за оценка ! За да присъстваш в историята ни или си революционер-хайдутин или си хан и разбеснял се цар който де що види византиец го разсипва от бой ! В краен случай може да запалиш някой Райхстаг  или  да взривиш църква ...това също много върви . Да вземем например една такава група фигури –винаги в челната десятка : Ботев,Левски, Раковски , Бенковски ,Стамболов и т.н. Тук ще е най трудно да се обясни че стратегията която те прилагат и предлагат на българското общество едва ли е най добрата . Това би ни разкъсало сърцата и би убило детските ни представи по най –ама най безмилостен начин.  
А резултатите уви са многозначителни -в следствие на този революционен подход само за няма 80 години България влиза в нескончаеми въстания,общобалкански и световни войни,военни преврати,братоубийствени бунтове,тайни революционни организации,национални катастрофи и смазващи репарации като в крайна сметка загубва 40% от територията и населението си и се превръща в регионално джудже ! Стратегията на българските търговци и индустриалци за поетапно извоюване на широка автономия на основата на официално утвърдените (и признати вече) институции а именно Българската Екзархия (по голяма от СанСтефанска България) и Българската Православна Църква е по хъшовски освиркана, оплюта и дружно напопържана и отхвърлена! Да не говорим че всички тези революционни хора са били или открити масони или гравитиращи към тях а това означава че волно или неволно са прокарвали чужди политически цели и интереси .     А какво виждаме в по старата ни история . Там ценностите са още по сериозно бетонирани . Три съмнителни и неясни с какво да ги запомниш фигури заприщват българското съзнание : кан Крум , Симеон Велики и Самуил. От тях нищо друго се не вижда и не признава. Я да видим сега моя „любимец „ - Симеон Велики ! Ако не знаете на кой да благодарите за това че не сме голяма нация или поне империя –ето го човека! Това е същият „велик” държавник който води 35 години нескончаеми  войни с Византия,изгуби 100 000км2 територии, допусна появата на богомилството и други тежки ереси,изхарчи до дъно международния авторитет на св. Цар Борис , допусна маджарите да прекосят цялата му страна и да започнат ерозията на северозападните ни земи,загуби войната със Хърватско,стигна дотам войските му да се бунтуват,предизвика 20 000-на вълна от емигранти която напусна страната, отказа предложената му коалиция срещу Хазария с което изпусна единствения исторически шанс за връщане на ролята ни като степна империя и разширение на североизток , нямаше нито един подписан договор за безцелно завладените земи в северна Гърция и като капак на всичко сключи по същество антихристиански съюз с .........арабите !!! Този същият „герой” имаше ѕ  морски граници но нямаше дори и един кораб,което не му попречи да иска да превземе и да УПРАВЛЯВА най-големия морския град  на  най-силната морската държава в света-Византия !? Разбира се обаче не му липсваше размах и замах- а това изглежда ужасно се цени у нас.   И с какво трябва да е по уважаван той от св.братя Кирил и Методий или Патриарх Евтимий или Григорий Цамблак или св. Киприан или св.Йоан Рилски да речем ? И защо друг един цар – цар Петър да е наричан „слабия цар” . Дали заради това ,че е управлявал най-дълго да речем –цели 42 години. Или защото му е призната титлата цар без да води войни (единствен в цялата история) или защото по негово време българските посланници във Константинопол са се ползвали със незаменимата привилегия да бъдат приемани преди всички останали,или защото възстанови страната и международния и авторитет,или защото всички царе след него си сменят имената за да напомнят на народа за добрия цар Петър (Петър-Делян,Асен и Петър(иначе Теодор)). Йоан Асен II също не е интересен –нищо че за 3-4 месеца си връща всички изгубени територии само с бракове и договори ,така както и цар Борис III ще върне Добруджа само с един подпис . Тези брилянтни политици не могат да стъпят и на малкия пръст на Симеон Лабас –наричащ сам себе си „цар на българи и ромеи” а от днешните българи- Велики  ?   Та такива ти ми работи . Ще продължим темата навярно и тогава ще покажем кои са  наистина важните и стойностни личности на България , но това по натам а засега бъдете здрави и Бог да е с Вас !   Искрено Ваш,   Данаил Димитров

Виж тук нямам какво да добавя! Само за Стамболов не съм съгласна, ама това е друга работа! Човекът е направил много за България, но по политически причини това никога няма да му се признае. Защото как е възможно, този "кръволог" да си позволи да скъса отношенията с "братска" Русия, а? Това някои хора няма да му го простят никога! А иначе за всичко останало си прав. Винаги ми е било смешно като почнат да се превъзнасят по цар Симеон и неговия златен век, без да се замислят, че без баща му Борис щеше да има "златен век", ама друг път!

Разбира се, че в случая не става дума за личен спор. Напротив. Както казват, в спора се ражда истината! А и на мен ми е интересно какво мислят обикновените хора за Стамболов. Като казвам обикновен, имам предвид непрофесионални историци. Защото явно, малко или много, сме получили някакво "професионално изкривяване" през всичките тези години в университета.