Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.03.2015 11:35 - Освен 3 МАРТ- кои други празници честваме по стар стил.
Автор: danailvdimitrov Категория: Забавление   
Прочетен: 2024 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.03.2015 09:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

3 март е национален празник на България по стар стил. Санстефанския мирен договор е подписан на 19 февруари което днес отговаря на 3 март.




Така без да го съзнават повечето българи празнуват почти всички свои национални празници и по-важни събития по "стар стил" въпреки че у нас след 1968г. бе приет "новия календарен стил" при който се спазват църковните дати като при католиците - т.е на 25 Декември-Рождество Христово, вместо на 7 Януари както е в целия православен свят.

Въпреки това народа български продължава да почита важните за него събития по "стар стил". Ето и някои от тях, без списъка да е изчерпателен.

Празници свързани с църковни събития

15 Септември :Първи учебен ден – Начало на Индикта (Православната Нова година-14 Септ.)

1 Ноември : Ден на народните будители- Пренасяне мощите на Св.Йоан Рилски

8 декември :Ден на студентите – Успение на Св.Климент Охридски

14 февруари: зарязване на лозята - Св.влмч. Трифон

24 Май : Ден на славянската писменост – Свв. равноапп. Кирил и Методий

6 май-  Ден на българската армия – Св.победоносец и влмч.Георги (този празник дори не е променен и в "новостилните календари"! )

 

Други чествания и дни по стар стил

19 февруари: Обесване на Васил Левски (съответно 18 юли-раждането на В.Левски)

3 март : Освобождение на България (19 Февр. юлиянския календар)

2 юни: Ден на Ботев падналите за свободата на България (съответно 6 януари-раждането му, заради което е и кръстен Христофор (носещ Хрисос) понеже се е родил в навечерието на Рождество Христово)

22 септември : Ден на Независимостта

7 Ноември: Октомврийска революция (дори комунистите които промениха църк.календар през 1968г. честват своята Октомврийска революция през ноември!)


 http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=387:3-1878&catid=39:2010-02-12-19-17-47&Itemid=75
 


Кой ни освободи на 3-ти март 1878 г.
 02 Март 2011 | Данаил Димитров |  | 

 budiveren.com/index.php

image

Тази сакрална дата от българската история и до ден днешен остава незаслужено подценявана заради едно механично и повърхностно отношение към иначе съдбоносните за нас събития.

По темата е писано и казано като че ли почти всичко. Анализирани са нескончаем брой обстоятелства, стотици факти и дълги статистики, оплетените и неразбираеми дипломатически ходове в една сложна международна обстановка около самата война, поредицата от събития, които я предшестват, играта на така наречените „велики сили” и накрая всички подробности около военните действия на двете воюващи страни, проведени на Балканския и Кавказкия фронт.

И все пак сякаш нещо остава скрито и невидяно от историци и хроникьори, недостатъчно осмислено от писатели и поети, непризнато от потомството. Може би защото е толкова голямо, че е трудно да бъде съзряно. Намесата на Бог!

Увлечени в това да доказваме, какви са били имперските интереси на Русия, дипломатическите маневри на Англия, неутралитета на Австро-Унгария или „цивилизационната изостаналост” на Османската империя, неволно или не пропускаме да забележим, че преди всичко това е една уникална война. Война на православните народи на Русия, Украйна, Беларус, Финландия, Румъния, Молдова, Черна гора и Сърбия за освобождението на православния български народ.

На практика в историята друга такава война няма! Тя е пряко подбудена от Източните патриарси, които се обръщат към цар Александър II, като го „... заклеват в името на Иисуса Христа ... да започне тази война“, въпреки нежеланието и крайната неподготвеност на Русия за каквито и да било военни действия.

В този исторически момент руската армия се намира в период на преструктуриране и превъоръжаване, а дипломацията й все още не е успяла да подготви всички необходими гаранции за края на самата война – уредени са само взаимоотношенията с Австро-Унгария и частично с Германия, докато с Англия остават непримиримо антагонистични. Едва на 3/15 януари 1877 г. в Будапеща е подписана тайна конвенция, която осигурява неутралитета на Австро-Унгария в случай на руско-турска война срещу окупация на Босна и Херцеговина.

В навечерието на самата война съотношението на силите изглежда безнадеждно за нас: 494 397 души турска армия, разположена на своя добре укрепена територия, с доставки на оръжие от САЩ, Англия и Германия (по призива на Ватикана се сформира дори доброволчески военен отряд) срещу 190 000 руска армия на Дунава и 80 000 мобилизиран резерв, подкрепени от 35 000 души румънска войска и 7 000 души набързо сформирано българско опълчение.

Началото също не предвещава добър край – след прегрупирането на турската армия при Плевен и прехвърлянето на Сюлейман (Соломон) паша с английски кораби от Черна гора в Дедеагач започва успешна турска офанзива в Тракия, при която генерал Гурко е отблъснат зад Балкана, докато при Плевен руските войски бавно, но сигурно затъват в безплодни и кървави щурмове.

Обрат има и на Кавказкия фронт, където се налага да се премине в отбрана. Английската флота се насочва към Дарданелите и лорд Дизраели успява да наложи на кабинета решение за обявяване война на Русия при нужда. В тази тежка обстановка главнокомандващият Николай Николаевич и неговият началник щаб - генерал Непокойчицки вече обосновават необходимостта за изтегляне на руските войски към Дунав на отбранителни позиции. Поредната война между Русия и Турция и нейните западни съюзници сякаш е на път да приключи.

И точно когато всичко е почти решено, на Шипка става чудо! Изправени срещу 35 000 души озверяла и побеждаваща до този момент армия, 5 500 зле въоръжени опълченци и руски воини спират преминаването на прохода! Разбира се, саможертвата и героизмът на тези хора са потресаващи и с нищо несравними, но не това е единствената причина. Защото заедно с тях в боевете на връх св. Никола непосредствено участват свв. братя равноапостолни Кирил и Методий и Чудотворната икона на Казанската Света Богородица - покровителка на руската армия, извезани върху знамето на българското опълчение, ушито от монахините на гр. Самара.

И така както преди 500 години православната войска на Византия е влизала в бой с молитвената песен „Спаси, Господи, люди Твоя, и благослови достояние Твое ...”, така и православната армия на Шипка, по нареждане на своите командири, влиза в бой с химна на Казанската св. Богородица. На сабите на мнозина от тях е написано „С нами Бог!”*

А това се оказва повече от достатъчно! Когато в бойните редици са всички български светии, св. Божия Майка и Сам Господ Бог, изходът от войната е ясен.

Пленените османски войници разказват: "Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!" Тези случаи описва и един руски офицер на монасите в руския манастир „Св. Панталеймон” на Света Гора.

По-рано през юли 1877 г. Божията Майка се явява с меч в ръка над сражаващите се опълченци при Стара Загора, когато в един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме, но въпреки това то не попада в плен.

image
Победените. Панихида.
Художник Василий Верешчагин, 1878-1879.

Днес ние живеем по друг начин, мислим по друг начин и чувстваме по друг начин. Склонни сме да даваме оценки за събития, в които нямаме никакъв принос, да осъждаме историята и да търсим в нея оправдание за немощното си днешно битие. Но винаги ще ни боде очите един надпис върху паметника на тези, които не пожелаха да присвоят за себе си заслугата за нашето Освобождение, тези които можеха да бъдат герои и победители, но се отказаха от това свое право. Този надпис гласи:

„Не нам. Не нам, а имени Твоему. 1877 — 1878“**

Затова ако на 3-ти март решим, все пак, да отдадем почит на тези, които ни освободиха, то нека първо горещо благодарим на нашия Господ Бог Иисус Христос за великата милост, която ни стори, като се вслуша в молитвите на нашите и другите православни светци, а също и на Пречистата Негова Майка за спасение на нашите души. И да не забравяме, че Той направи всичко това и за да простим на враговете си! Амин!

* „С нами Бог, разумейте язици, и покаряйтеся, яко с Нами Бог!” (С нас е Бог, разберете народи, и се покорявайте, защото с нас е Бог!) - тържествена песен на пр. Исаия (8:10), която се пее и на Великото повечерие по време на Великия пост.

** „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина”, (Пс. 113:9).




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danailvdimitrov
Категория: Забавление
Прочетен: 659145
Постинги: 302
Коментари: 397
Гласове: 1297
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031