Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2015 20:12 - Кратка Православна история на български род- част първа
Автор: danailvdimitrov Категория: Забавление   
Прочетен: 2946 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 12.01.2017 23:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 справка и допълнение за това колко са били велики и православни българските царе и императори и защо това не се харесва на някои историци.

 image

*карта на земите населени с български общности по време на апостолските мисии                                      на св.ап.Павел, св.ап.Андрей и техните ученици

 

(част 1)
Първите християни в Европа

Още от апостолско време българските земи и живеещия в тях български народ са били просветени и покръстени в правата вяра от великите Божии служители и мъченици св.ап. Павел и св.ап. Андрей Първозвани, брат Петров. Изпървом това са българите живеещи от древни времена от двете страни на Босфора (наричан в антична древност Мизийски, а после и Тракийски Босфόр).

При тях в областите Мисия, Сарди и Галатия пребивава св.ап.Павел, а по прозрение отпосле и в Тракия и Македония, като основа тук първата християнска Църква на Европейския континент в района на Филипи, Разлог и Кавала (Никопол). Негови първи ревностни сподвижници бяха апостолите с български имена Сила, Тихик, Карп (от думата „карпа”- скала. Дядо Вазов ползва често тази стара българска дума дала и името на планините Карпати и племето карпи), Астий (от тракийското племе асти – в района между дн.Хасково и Византион), Ерм (от древния български род Ерми, от рода Ерми е и Кубрат, виж също река Ерма), и Тимоти (древно българско име познато ни от пълководеца Тимоти разбил китайската армия през 2137 пр.н.е).

Трябва да споменем и св.Климент папа Римски, родом от района на Солун, пръв епископ на Сердика. Неговите мощи именно открива и св. Константин Философ при мисията си на Кримския полуостров в земите на Стара Велика България. Вероятно заради голямата почит към местния сподвижник на св.ап. Павел един от любимите му ученици също носи неговото име – св.Клименти Охридски родом пък от „европейските мизи” както ни казва житието му. А също и Св.ап Варнава, епископ Ираклийски (Източна Тракия), Св. ап. Ерм, епископ Филипополски, Св.ап.Амплий, Епископ Одесоски (или още Водеса, дн.Варна), Стахий, Епископ Византионски, поставен от Св.ап.Андрей.

Българските земи са осветени и от присъствието в тях на Св.ап Лука, съпътник на апостол Павла, както и от Св. Богородица посетила и благословила Атон чиято покровителка е и до днес, а също и Бизантион Тракийски (Константинопол) който не случайно е споменаван в богослужебните текстове като град на св. Богородица . От тези земи взема основа и източното (или византийско) пение, което по същество е народното пеене (двуглас с исо) от Родопите и Мала Азия, докато в Македония и до днес е разпространен така наречения фригийски лад - един общ начин на музицирани за племето фриги от двете страни на Босфора.(виж картата). Негов ярък представител е Св.Йоан Кукузел в чиято музика отзвучават древни мелодии от родния край припявани от майка му като тези  в „Полиелей на българката”.

С времето българските общности в Мала Азия залиняват и почти изчезват, макар че през 15-16 век тук все още съществуват малки самостоятелни български държави-анклави (около шест-седем на брой)[1], а в края на XIX в.някои от тях дори изпращат делегация до българската Екзархия с искане за повече свещенници, получавайки в отговор... само двама?!

В европейските им поселища обаче христовата вяра има своите многобройни и ревностни последователи вече близо две хиляди години.

Неизброими са  свидетелите-мъченици за Христа по българските земи от II-III- IV век** както в пределите на Римската империя в Мизия, Тракия, Македония и Мала Азия, така и извън нея (отвъд Дунав), наричани от „услужливите” наши историци „прабългари”, а познати на античния свят като гети, скити, даки, хуни (хини според Херодот), кемери и др. Такива са 40-те деви мъченици по времето на гонителя Лициний от гр.Берое (дн.Ст.Загора), Св. мъченици Макровий и Гордий от Мала Азия, друг Горд (кан на оногурите в Скития), Св. Мъч. Никита Готски (в дн. Молдова), св. Мъч. Ригин Скопелски (гр.Скопел, Лозенгард,Турция,също като гр. Скопие в Македония), св. Мъч. Дасий (народностно име на племето Даки) в гр.Аксиопол (Сев.Добруджа)[2], Св.мъч. Хем (същото име носи и планината Хем) заедно с други 20 мъч. от Хераклия Тракийска (Източна Тракия), св.мъч. Ерм и Таксий от Малка Скития, св.мъч.Анастасия Бононска (Видин), Св.мъч. Ермил и Стратоник Сингидунски (дн.Белград, на старобългарски Бѣлградъ или още  Alba Bulgarica в лат. извори), св.свмъч. Астий, Епископ Дирахийски (дн. Гр. Драч) разпънат на кръст по времето на император Траян –това е друг Астий не този от учениците на св.ап.Павел, Св.мъч. Руф и Руфина (разпространени български имена и днес в Родопите) от Аполония Македонска (дн.Албания), Св.мъч-ци Руф и Зосима, споделили страданията на св.свещмъч. Игнатий Богоносец , Св.мъч-ци Евент и Хермес[3] (бивш заклинател) от Рицария (дн.гр.Лом), Светите свещмъч-ци Тиверополски (Струмишки), Св.мъч-ци Евсевий, Полион и Тибал (народностно име на племето Трибали) в Панония, Св.мъч-ци тракийски Севир (също българско име като това на кан Севар, гр.Сувар, племето Севери, св.Севериан от св.40 мъченици и др.) и Мемнон стотник и 38 мъченици пострадали в Тракия, Св.мъч. Александър войн Римски-Дризипарски (от гр.Дризипара-Източна Тракия) и десетки десетки други. Те осветили с подвизите си цялата българска земя в периода на най-жестоките гонения на християни от страна на римските императори и местните езически жреци-влъхви.

Заради тези именно свои прадеди кан Персиан (баща на св.цар Борис) оставил надпис в гр.Филипи където и започнало мисионерството на Св.ап.Павла по тези места :

На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.” ( Τουσ Χριστηανους οι βουλγαρισ πολα αγαθα επυισα[ν]κ(ε) οι Χριστηανοι ελησμονησαν, αλλα ο θ(εο)ς θεορι.)

Днешните историци често изопачават този надпис като „тълкуват” определението християни като равнозначно на гърци, но очевидно, за разлика от тях кан Пресиян е знаел много добре защо е написал именно „християни” и защо е трябвало да го постави именно в граничния на неговата държава град Филипи.

(следва продължение)





към част 2

 danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2015/04/02/kratka-pravoslavna-istoriia-na-bylgarski-rod.1351150



[1] Тези малки български държави се намират в района на Троя, Бруса, Горд, Анкара, планината Еренколов и една доста по- голяма в областта Булгар-даг (бивша Киликия) която е превзета едва през 1518 г. от султан Селим I. Споменавани в летописа на Абу Мансур ал Хазини и в караманските хроники като „славянските страни Сувар, Булгар и Анкара..”

[2] Мощите му се пазят в Силистренската митрополия

[3] По името на тракийския „бог” Хермес-гръцка редакция на името Ерм, както Хемус-на Хем, Орфеус на Орфей, Дионис на Деан,Диан и т.н.


* Изобразените на картата области,племена и градове от двете страни на Босфора които имат общ или близък езиков аналог са:

Гети-Хети
Серди-Сарди
Мизи (Мизия)-Мизи (Мисия)
Витини (Витиня)-Витини (Витиния)
Асти - Аси (област Асия)
с.Галиче,гр.Галац, Галата,с.Галатин- област Галатия
с.Герма-гр.Герма
гр.Брусарци,с.Брусен- гр.Бруса (дн.Бурса)
гр.Троян- гр.Троя
гр.Биза,гр.Бизонте, гр.Бизанте(дн.Каварна)- гр.Бизантион
гр.Нис (дн.Ниш),с.Нисово- гр Ниса

** Сведенията за българските мъченици от III-IV в.са взети от книгата на Анастасия Бойкикева "Страданията на Св.мъч.Александър Дризипарски-войн римски" 2009г.Издателство "Любомъдрие"




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danailvdimitrov
Категория: Забавление
Прочетен: 401650
Постинги: 289
Коментари: 383
Гласове: 1266
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930