Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.04.2015 23:57 - Кратка Православна история на български род- част втора
Автор: danailvdimitrov Категория: Забавление   
Прочетен: 2283 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 06.04.2015 15:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
към част 1
danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2015/03/28/kratka-pravoslavna-istoriia-na-bylgarski-rod.1349798


(част 2) 
Християнска държавност по българските земи

Източна Римска империя

 

След приемането на християнството в българските земи на Европа и Азия с благочестие се откроили поредица от българи, възкачили се на императорския престол в Римската империя. Първият от тях бил император Галерий, родом от тракийския град Сардикия (Сердика). Името му е народностно име на племето гали (келти, кимбри, кимери) живеещи около р.Дунав (Истър) – в районите на днешните Галац, Галиче, Галатин, Галатея, с.Нисово, гр.Нис (Ниш) всичките в Европейска Мизия, но също и в малоазийска Мизия и в област Галатия, гр.Ниса, Назианз. Този Галерий бил гонител на християните, но Господ го смирил и той пръв издал едикт (указ) за толерантност и непреследване на християните през 311 г. в Сардикия (Сердика). Може да бъде видян и прочетен днес на входа на храм св. София в гр.София (България). След него и равноапостолният Св. Константин Велики родом от Найсус (или Нис, дн.Ниш) по Божие прозрение приел християнството и издал Медиолански едикт през 313 г., с което потвърдил едикта на своя сънародник Галерий (някои чужди историци дори смятат, че Медиоланум т.е „средна земя” всъщност е Сердика или още Сердец. Това не е лишено от смисъл доколкото Св. Константин Велики управлява Римската империя именно от Сердика, която често наричал „моя втори Рим” –Serdica mea Roma est.) Той възлага на епископа на Мизия, която по това време се нарича също и България[1],

image

карта на Св.Йероним от IV в.



Урфила (Орфила или малкия Орфей) за нуждите на източните български провинции т.н. гети, да преведе на техния език Св.Библия. Така бива написана с гетски букви,  библия „Getica”, т.е библията на гетите от днешна Добруджа. Немски и наши историци употребиха много усилия да докажат, че това са готи-германци и че Орфила бил уж  Вулфила, но изопачаването на имената не помага. Гетите живеят в Малка Скития т.е днешна Добруджа и Украйна от антични времена. Те са покръстени от св.ап. Андрей Първозвани. Тяхната азбука-гетика е изключително близка до кирилицата на св.Константин Философ, която пък той създава за българите в Мала Азия (малоазийска Миз(с)ия, Бруса и Полихрон), което е видно и от намерения през 80-те години Ватикански полимсест от IХ в., вероятно донесен в Рим от самият него. В писмата си до св.цар Борис-Михаил папа Николай I пък нарича този наш благочестив цар „нов Константин Велики”, имайки предвид очевидно започнатото от него дело по покръстване на целия му народ и създаване на богослужебна писменост. Така по Божи промисъл той довършва делото на св. Константин Велики като въвел новия богослужебен език в България и оттам във Великоморавия, Лехия и Урусия (Урус Болгар).

По този начин латинският остана официален език на Западната Римска империя,  гръцкия – на Източната а на север –старобългарския.

 

 * * *

И така Сардикия продължила да бъде център на християнския свят. Тук през 343 г. се провел прочутия Сардикийски събор изработил „Символът на Вярата”, на който е присъствал и св.Атанасий Велики. Негово дело е и основаният в дн.с.Златна поляна до Берое (дн.Ст.Загора) пръв и най стар манастир в Европа, където той вероятно прекарва 4 години от живота си. През 2009 г. там бе на поклоние по негова лична молба посетилият България Александрийски патриарх Петрос VII.

След този велик християнски император Константин Велики трябва да споменем и няколко духовни лица българи като преп. Йоан Колоф(в) съратник на св.Ефрем Сирин, кардиналът на Рим блажения Пиетро Булгаро (550-605 г. тогава Западната Църква още не е схизматична и дори много повече от Източната e свободна от ереси), Св. Никита Ремезиански,  родом от Ремезиана (до дн.гр.Пирот) – покръстил племето беси от района на Пазарджик, Пловдив и съставил библия “Бесика” на техния език . Трябва да споменем тук и св.Пулхерия (Булгерия) пренесла мощите на св.Влас (власи са наричани българите оттатък Дунав, във Влахия) в църквата „Живоносен източник” до Константинопол. Самата църква е въздигната от Лъв I Тракиец от племето беси и доизградена от праведния император Управда (Юстиниан) Велики син на патриция Изток и жена му Беглица, както е отбелязано в латинското му житиеописание. Това е същата тази църква Пигия опожарена по късно от изпадналия в безумство наш цар Симеон I Лабас (самонарекъл се също Велики).

Св. Власий Севастийски († 316 г.) бил пограебан след мъченическата си смърт от вдовицата Елиса (Елица) и св.Гордий († 314) и св.Ермий също от Кападокия .[2]

Всичко това се случва с българите в границите на Римската империя. За тях арабските историци пишат „Българите – те също са ромеи, но са в постоянна война с останалите ромеи – (Худуд ал-алам)

 

 

 

 

image

 

 

базиликата над гр. Белово в която
е проповядвал и Св.Никита Ремезиански

 (следва)




(към част 3)

danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2015/04/06/.1351730 



[1] Виж картата на св.Йероним(331-420)в. съставена от по-стари карти на Евсевий Кесарийски(270-338) на която е написано „Мoesia hecBulgaria „ Мизия или още България”. Също и „Анонимен Равенски Космограф” (375-376) "Supra mare Ponticum Bulgarum sedes distendunt". Той говори също за библия “Вулгата” т.е “Булгата” –някои предполагат че това е по-ранен превод на български език. Впечатляваща е също и плътността с която е покрита с църкви и базилики тази България от IV в.-повече отколкото  Италия или Гърция от същия период.

[2] Св. Власий Севастийски е живял в Кападокия по времето на императорите Диоклециян и Лициний. Убит за вярата заедно с други християни мъченици. Заради гоненията на християни от страна на император Лициниий св. Константин води война с него и го побеждава.http://www.pravoslavieto.com/life/02.11_sv_Vlasij.htm . На негое кръстен дн. гр. Свети Влас както и църквата Влахерна където св.Б(п)улгерия пренася неговите мощи.

Св. Гордий е войн пострадал за христовата вяра при император Лициний в 314г.

Св.Ермий е живял в Кападокия където на стари години претърпял мъченическа смърт при император Антонин (138-161)в гр.Комана (сравни с Куманово в България).

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. leonleonovpom2 - Чудесно, поздравления!
03.04.2015 00:35
Точно и ясно, особено с картите на Свети Йероним! Да не търсят услужливо за някой нашите историци българите в Кавказ или Алтай, тук са!
Спокойна нощ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: danailvdimitrov
Категория: Забавление
Прочетен: 384755
Постинги: 284
Коментари: 373
Гласове: 1257
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031