Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2015 09:19 - Кратка Православна история на български род - част трета
Автор: danailvdimitrov Категория: Забавление   
Прочетен: 1624 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 12.01.2017 23:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


 Извън пределите на Рим

Но и българите извън пределите на Римската империя не останали чужди на светлината на Божието слово. Вече казахме че българите в Малка и Голяма Скития наричани, гети, хуни или още скити (а днес украинци и руси) били покръстени от св.ап. Андрей Първозвани. Св.ап. Павел също казва „ни елин, нито иудеин...ни скит....” (Кол.3:11).

Техният водач от 4-5 век Атил (голямата река Б(в)олга, била наричана от тях Итил) бил също християнин. За съжаление полу-арианин. Той наричал себе си „бич Божий”, който ще разруши развратния и езически Рим. Както знаем, преди него, за да създаде нова, чиста християнска столица св. Константин Велики напуска този развратен Рим и основава Константинопол върху малкото тракийско селище Бизантион (Виза). Но старият Рим продължил да бъде център на езичеството със своите амфитеатри, в които доскоро били хвърляни християни на лъвовете, с безбройните си езически капища, скулптори и паметници на езически богове. Затова Атил(а) който бил духовно чедо на папа Лъв, заповядал на славянското племе ванди или венди, венети (наричани още вандали) да разрушат Рим, да изпочупят всички езически статуи и да ги заровят в земята, така че да не бъдат изравяни никога повече. Така и става, славяните ванди изпълняват неговата заръка, те се заселват трайно в източната част на Апенинския полуостров където основават своя град Венеция и област Венетто. Но кой би могъл да промени свободната човешка воля? Ето защо след като изпаднала в тежка ерес през 1054г. Западна Европа открива отново езичеството през  XIV век. Тогава биват извадени и изровени изпод земята стотици бесове и техните статуи които стават пример за подражание, вдъхновение и поклонение, а Рафаело рисува„Атинската (езическа) школа” по стените на Апостолическия дворец във Ватикана, сэщато която беше затворена още през  VI век от император Юстиниан Велики.

 

Започва така нареченият Ренесанс- всъщност ренесанс (възраждане) на езичеството !

По подобен начин и в гр.Сердика  император Теодосий I ще заповяда да бъдат натрошени и заровени в земята извън крепостните стени, в дясно до Западната порта, всички езически статуи и идоли на тракийските „божества”( такива са намерени около 40 на брой при разкопките от 1974г.). В наши дни „новите” езичници –масони и евреи, управници на София ги изровиха и поставиха на видни места- пред входа на Булбанк (Меркурий), пред  минералните извори на Централна баня (Асклепий), а върху бившето Сардикийско гробище на идоли издигнаха статуя която нагло нарекоха София, а всъщност езическата богиня Афродита с кацнал на рамото й, черен бухал-масонски символ, подменяйки по този начин Божията Премъдрост с езическа мистика.

Други български владетели зад Дунава също са християни: някои убити за вярата си. Християни са Органа (чичо на кан Кубрат), кан Горд (Гръд)[1] това е цар Реан Дуло (510-530), приел християнството през 528 г. лично от своя сънародник-император Юстиниан Велики, след което бива свален от престола и убит от боляри-езичници.

 

 

 

...и отново в Източната Римска империя
image

Император Юстиниан I(Управда) с императорска корона и инсигнии в бяло, зелено и червено

image


Но да се върнем в римската империя.Там междувременно властта се поема от изкривители на вярата и хора със светски амбиции. Така при император Анастасий I, българите-федерати от Малка и Голяма Скития (дн. Добруджа и Украйна) и тези в Мизия, наричана „провинция България” водени от своя водач Виталиан син на римски консул, се вдигат в подкрепа на свалените български владици (512г.) от Западните български земи в Илирик (дн.Сърбия, Албания, Македония и Западна България). Император Анастасий издига стена между Черно и Мраморно море (т.н. Анастасиева стена), но въпреки това се принуждава да върне заточените български владици и да обещае свикване на нов Вселенски събор, който да възстанови принципите на Халкедонския събор от 451г[2].

 

След него споменатият вече император Юстиниан Велики, родом от с. Ведряне Софийско, син на Бегреница-сестра на император Юстин, заедно със своя пълководец Велизар(ий), син на Аспар[3] също от този край (Сепарева баня) и подопечните му 40 000 българи федерати построява най-голямата християнска църква Св.София в Константинопол. Символ на Бог Слово-Божата Премъдрост стават също и  достроената и разширена базилика Света София в гр.Сердика в която императорът пренася и полага през 537 г. частица от Честния Кръст Христов от Константинопол, а също и една Света София в Охрид (Лихнидос), като основава за българите там самостоятелна Охридска архиепископия наречена „Първа Юстиниана”[4]. На нея пък стават подчинени всички българи в Илирия и тези в Южна Италия, Далмация и Сицилия. Италианските български епископии загубват своето подчинение на Охридската архиепископия (и съответно на българския патриарх) едва през 1703 г. когато минават на подчинение към Рим.

 

http://www.youtube.com/watch?v=2oUwgGLiz0c&feature=player_embedded#

Отново на “Първа Юстиниана” се позовава по късно и св.цар Борис (Михаил) искайки самостойна българска църква.Това е потвърдено и на Вселенския събор в Цариград от 869/870г. където се казва   Vulgarorum patriam quae in Illyrico constituta est . Затова и в Охрид е втория духовен център на България. Този същият император Управда (в превод на латински Юстиниан) Велики закрива и Атинската езическа школа. Така двама български владетели, единият управлявал отвъд Дунава, другият – в Константинопол, окончателно слагат край на езичеството в Римската империя.

 

Но как „нашите” историчари решиха въпроса с тези прославени българи-християни?

Елементарно, каквато и елементарна беше тяхната историография . Просто не ги признаха за българи, понеже не били живели в България. Нея пък измислиха за по сигурно в 681г.
А не бяха ли българи св.братя Кирил и Методий, св.Петка Епиватска, св.Михаил войн, св.Йоан Кукузел като живееха и бяха родени във Византия ?

А „османци” ли бяха всички наши светци от 15-16 и 17 век като бяха родени в Османската империя?

А руси ли бяха св. Киприан и Григорий Цамблак, като живееха в Русия? Що за подход е това?

Трябваше ли всички те да бъдат родени в Плиска и Преслав, и то след 681г. за да получат „нашето” признание и уважение. Но нека кажем и на тези „изкривители” на историята, че още св.Константин Велики[5] основа два града в своята родина и те се казваха Плескуба и Переслаба. А после другите българи ги направиха свои столици и ги разшириха, както и че продължиха християнското му дело.

Те изпървом приеха християнството от Византия. През 580 г. хунския вожд Органа приема християнството с цялото си семейство в Константинопол като лично императорът му става кръстник. Неговият племенник Кубрат е оставен 7 годишен в двора на император Ираклий. Там той е покръстен и живее до пълнолетие. Дълбоката му привързаност към Ираклии е в основата на техния мирен договор повече от 30 г. Кубрат е съюзник във войната с Персия, когато е върнат от плен честният кръст Христов. За това и заради мощната си кампания по разбиването на аварите обсадили Константинопол през 626-632 г. получава титла патриций и областта Малка Скития. По-късно неговият внук св. цар Тервел (Тривелий) за подобни заслуги ще получи друга плодородна област – Загоре и титла кесар. Женен за дъщеря на Ираклий, той (Кубрат) взима страна в споровете за императорския трон във Византия след смъртта му. Тогава по молба на патриарх Пир (същият, който води спор със св.Максим Изповедник и приема неговите тези) и императрица Мартина извършва дипломатическа мисия до пълководеца на. Кападокия Давид Матаргуем. След смъртта му нещата се променят и подготвяното „единение” на двете държави се отлага. Новият император, под предлог че уговорената още от времето на Атил(а) квота от 20 000 българска армия в Малка Скития е чуствително надхвърлена, започва война с България. Затова на VI-тия Вселенски събор през 681 г.за първи път се дискутира светски проблем – войната с България. Не поканен на време, Теофил заявява на събора „затова аз пледирах за единение на двата народа”. Това „единение” е въз основа на християнството. Войната е спечелена от Аспар(рух) т.е княз Аспар наричан още Атил кесе (младия Атила).

(следва продължение)


към част 2
 blog.bg/post.php


към част 1
danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2015/03/28/kratka-pravoslavna-istoriia-na-bylgarski-rod.1349798

[1] Кан Горд е мъченик за вярата както и св.Гордий –войн от Кападокия

[2] Обещанието не е спазено и Виталиан след като се връща в „провинция България” според Й.Никиуски, води още две войни.

[3] Този Аспар е различен от патриция и консул на Източната империя Аспар-претендент за императорския трон който атакувал Зенон в гр. Сердика през 469г., същият е дядо на Виталиан, генерала на българите федерати отвъд Дунава воювал с имп.Анастасий I ., различен е и разбира се (по време но не и по име) от Аспарух.

[4] “Отбележи от настоящата Юстиниянова новела прономиите на архиепископа на България, защото този е архиепископът на Първа Юстинияна, отечеството на император Юстинияна. И България заради туй се нарича Юстинияна, че император Юстиниян е подчинил тази страна на царството на ромеите” Теодор Валсамон, канонист, в коментар на Номоканона на патриарх Фотий Patr. gr.104, col. 989.

 

[5] В главата „За готските игри” Константин Велики сам изброява кои народности да бъдат поканени за участие : „ сините, зелените, българите и някои чужденци: фаргани, хазари, агаряни и франки ” („сините” –това са венети, „зелените”-гръцката партия )




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danailvdimitrov
Категория: Забавление
Прочетен: 363602
Постинги: 269
Коментари: 362
Гласове: 1223
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728