Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2016 18:48 - ПЪТЯТ НА ПУСТИННИКА В СВЕТА
Автор: danailvdimitrov Категория: Забавление   
Прочетен: 884 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 09.03.2016 22:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

image

 

УВОД

Когато човек тръгне да пътува към Царството Небесно по вътрешното свое убеждение и духовно устроение, той обикновено взима със себе си само една торба с духовна храна, т.е хляба на Божието слово, което е Светото Евангелие, и една тояжка, която е личната му молитва към Бога за да се подпира на нея в немощите си по дългия и изнурителен път, и тръгва без да губи много време.

Добре е този човек да стане в ранните зори на своя живот и докато светът около него още спи в сумрака на своето неведение, да го прекоси тихо и безпрепятствено с първите лъчи на слънцето. Така преди още в душата му да нахлуят човешката шумотевица и глъч и преди всичко наоколо да се задръсти от обстоятелства и условности, ще съумее да премине табелата с надпис „край на света и на светската суета”. Веднъж щом я подмине, не бива да се обръща повече назад, за да не се превърне в статуя от каменна сол, а по-скоро следва да изтупа праха от нозете си и да продължи. Пътят и времето необходимо за изкачването на Светата Гора Господня и въжделеното предстоене пред Неговото сияйно лице се намират в обратна пропорция, а именно: пътят е дълъг и трънлив, а времето - мимолетно и лукаво. Затова не бива да се разсейва, защото колкото повече време губи толкова пътят ще става по-дълъг и обратно, колкото е по-пестелив на любопитство към света, толкова повече ще се скъсява растоянието до Бога. През деня ще му се налага да минава през тучните и мамещи ливади на успокоението, както и през мочурливите тресавища на унинието, а през нощта ще го водят единствено ярките звезди на Божиите светци и угодници, светещи в духовната тъма на сърцето му. Най-странното е, че обратно на него от върха на самата Света Гора надолу, ще слизат в бърз ход хора, монаси и „подвижници”, бързайки назад към света. С тях той не бива да се спира и да сe заговаря, защото те и без друго сами ще го спират и сами ще го заговарят. Будени от неудобство и гузни от неверие ще му обясняват, че те не „слизат” от Високата Гора(планина), а че „отиват” при хората от Духовната Низина, за да ги просвещават. Не че „напускат” високото си назначение на крепостната бойница, не в никакъв случай, а че „отивали-били, на бой” с духовете на злобата извън стените на крепостта. Други ще си признаят, че им е тежко да противостоят на не чак толкова ревностните свои събратя, (там където е пълно със светци и се намират под покрова на Светата Владичица), но се надявали в света (който е под властта на дявола) да „открият” повече свои съмишленици-ревнители та да се „опълчат” на бесовските пълчища и легиони - направо лице в лице!? Всички тези брътвежи ще преминат като прах от вятър покрай този, който върви без да се спира и без дори да поздравява бързащите към света. Защото неговата заветна цел са дверите на Небесния чертог и защото той тежни да се срещне с Небесния Цар. Така скоро пред погледа му ще останат единствено стръмните скали на собственото му неверие. Колкото по-слаба е вярата му, толкова по трудно ще ги изкачи. Но ако успее да събере вяра поне колкото едно синапово семе, ангели ще го понесат на крилете си за да не спъне ногата си дори о камен и ще го отведат направо пред престола на Бога.

*

Всичко това, казахме, за тези които са имали дръзновението и благоразумието да напуснат града на суетата и на света още в ранни зори. За онези обаче които са проспали първите 40-50 години и са се събудили от духовен сън в късния следобед на своя живот е този „Кратък Наръчник на пустинника в света”, който се надяваме ще им бъде от полза и духовна потреба.

 

НАРЪЧНИК НА ПУСТИННИКА

„Ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно.”

Мат. 6:22-23

За „сферичния” лукс

или две слова за модерните монаси и за Св.Йоан Рилски

Добрият богослов пребивава в мълчание. Той търси уединение и мълчание понеже неговото мълчание е беседа с Бога. А когато беседваш с Бога какво можеш да кажеш? Човешкото мълчание е слушане на Божия глас.[1]

Лошият богослов търси непременно външната аудитория, защото се опиянява от звученето на собствения си глас. Така за него е важно да има насрещно ехо, а само аудитория от подобни нему хора създава този ефект. Трябват му симпозиуми, конференции, медийни изяви и други форуми със силна реверберация и предварително осигурена добра акустика за „оригинални” тези.

Монахът пребивава в единение, той е сам т.е. „моно”. Сам със себе си и сам пред Бога. Затова и се нарича „монах”.

Но днешните модерни „монаси” е по-редно да наречем „стерео-наси”, понеже пребивават едновременно и в света и в монастира.

Знаем, че монахът, това е Христов войн на пост. Той няма дом и семейство, няма близки и роднини, собственост и вещи и то точно по тази причина, понеже служи в Небесното Войнство. Нима можем да си представим обаче, войници от бойните поделения на една армия да се прибират вечер в къщи, да паркират танковете си на паркинга пред блока и да ходят през уикенда за риба? В света това би било нелепо и недопустимо. Както разхождането на военна техника в един град (освен по време на военен парад) би предизвикало хаос и паника по улиците и сред хората, така и безразборното пребиваване на монаси в светския живот предизвиква хаос и смущения сред миряните. В света има свещеници - единствено те са упълномощени и са приели благодат да бъдат пастири на Божието стадо и то от самия Бог. Или с други думи, монахът е войн-молитвеник,[2] докато свещенниците са пастири и наставници на християните в света. Двете високи длъжности на Христовото служение са различни по своята функция и предназначение и е хубаво да не се смесват.

Схимата е друг велик подвиг за който се подготвя един монах. Тя е пътят към ангелските чинове. Краят на този подвиг завършва с прякото противоборство с един от падналите ангели, чието място следва да бъде заето от монаха-войн. [3] Затова е невъзможно за един монах да се „заплита” в житейски неща и в светстко многогрижие. Срещу него е концентрирана цялата сатанинска злоба, а той се разсейва с общуване с миряни или дори с назидаване на невцърковени хора.[4] „Блажени нищите духомъ...” понеже не търсейки нищо от този свят и не ползвайки нищо от фалшивите му блага ще се сдобият с небесните. „Като възхождаш нагоре не гледай надолу, за да не се подхлъзнеш” ни казва св.Симеон Нови Богослов.

Ала дяволът ни е подготвил един много специален капан - това е духовното и телесно разтление в утробата на „сферичния лукс”. Сферичният лукс са две полукълба образуващи едно цяло. Първото полукълбо е битието на светския живот. В него всеки светски човек живее и пребивава в богат материален свят, заобиколен на 180є от удобства, улеснения и примамващи удоволствия. Девизът там винаги е бил един: ”вчерашниеят лукс е днешното ежедневие”. Това което вчера е било лукс за царе и императори, днес да бъде ежедневие достъпно за всеки. Комуникации, развлечения, телесни удоволствия, лесен достъп до услуги, технологии и разглезване на желанията са инструментите за създаване на тази стъклена сфера около материалния човек. В нейният център седи т.нар. „среден човек” т.е човекът от средната класа. И не случайно докато бедният човек е притиснат от недоимъка, а богатият от денонощното служене на капитала и парите, то човекът на средната класа се ползва полу-сферично от всички „блага” на „цивилизацията” без тези притеснения.

И все пак дори на него нещо му пречи, за да бъде напълно оплетен от козните на дявола и това е втората половина от „сферичния” лукс. А тя се намира в духовната област, недостъпна за „материалните хора” - това са монастирите. Места за духовно единение, покой и съзерцание, изолирани от светските проблеми, шум и суета, от уличния стрес и неспокойния сън на работещия за прехраната си човек. В тях дори най-богатият и най-значимият властник на света не може да пребивава. Така светските хора на каквито и изкушения да са подложени, все пак остават незасегнати напълно от демоничното влияние. За тях винаги има един широко отворен изход - да избягат от света в манастира, от материалния в духовния свят. Затова дяволът създава през последното столетие един нов вид хомосапиенс – това е „стерео-наха” – човекът който единствен може да пребивава едновремено и в двете сфери на лукса и по този начин да бъде обгърнат като в пашкул на 360 є от лъчите и на светското и на духовното изкушение. Днес в нашите манастири монасите биват изкушавани с това да изявяват в пълна степен своите дарби и заложби, които са имали в света- те строят, разработват проекти, финансират, пишат, творят и по нищо не се отличават от „самите себе” си в предишния си - светския живот. Само, дето са монаси-архитекти, монаси-финансисти, монаси-музиканти, монаси-писатели и т.н.

В добавък, често прескачат в същият този светски живот т.е в материалната „полу-сфера” и там се радват на такова внимание и почит, каквото нямат дори светските „забележителности” и „звезди” и каквото навярно не биха имали и те самите, ако не бяха станали монаси.[5] Така невидимо за тях, дяволът ги оплита в мрежите си като ги храни непрекъснато и с двата вида лукс: и с материалния и с духовния. Луксът е храната на дявола. От този лъстив лукс изтлява както тялото, така и душата. Тялото се услажда от материалното изобилие, а душата – от честолюбивото угаждане. Това е „сладката” двукомпонентна отрова на дявола. Ето защо да си пустинник днес в света, не означава непременно да се отделиш в манастир. Манастирите бавно и сигурно се доближават до човешките поселища и се превръщат в техни махали и квартали, в жилища „от затворен тип” с ток, отопление, канализация ... и такса смет.

Когато асфалтираният път стигне до монастира - той умира!

Затова най-добре  е онзи, който върви по пътя на пустинника да не се привързва към нищо напомнящо му за света или по-точно носещо светския дух в утробата си, дори това да е манастир.

А още повече е полезно за него да препрочита Завета на Св.Иоан Рилски, всеки път когато му се прииска хем да е „монах-пустинник” хем да е „светски лъв”, защото „лъвът” винаги изяжда „монаха”.

И понеже в този „Завет ” ясно пише до всички нас следното:

 „Веднъж излезли от света, не се връщайте отново в него нито с тяло, нито с ум...”[6]



[1] И Св.Серафим Саровски ни учи на същото, като казва че при „слизането на Дух Свети тя (душата) трябва да бъде в пълно безмълвие..” из „Беседа на Св.Серафим Саровски с Н.А.Мотовилов”

[2] „ Също така не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито се надявайте на тях, забравяйки Небесния Цар, на Който се записахте да бъдете войници, като воювате не против плът и кръв, но против началника на тъмата в тоя век.”  св. Иоан Рилски – „Завет”

[3] Виж житието на Св. Козма Зографски (цялото!)

[4] „Тези които са се отрекли от света, приели са светия монашески образ, но остават сред миряни, мамят самите себе си.” (Евегетинос т.1-2 гл.21) „ Вярвайте ми чеда, цар който се е отрекъл от света и е станал монах е достоен за голяма похвала и голяма слава. Но също толкова голям срам заслужава монах, който оставя чина си и става цар. Защого в умозримото има несравнено повече почит, отколкото във видимото.” (пак там- гл.31)

[5] Виж „Лествица” стъпало 1-26

[6] „Веднъж излезли от света, не се връщайте отново в него нито с тяло, нито с ум защото никой, както е казано който сложи ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Царството небесно (Лук. 9:62) И апостолът учи миналото да забравяме и към предстоящото да се стремим (срв. Филип. 3:13). Какво значи, чеда мои: „миналото да забравяме”- нищо друго, освен дълбоко да забравяме всичко онова, което оставихме и презряхме заради Бога, когато излязохме от света; да се трудим в предстоящия ни подвиг, в който бяхме призвани от Подвигоположника Господа Иисуса Христа, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и бремето му е леко.”

Св.Иоан Рилски




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: danailvdimitrov
Категория: Забавление
Прочетен: 401588
Постинги: 289
Коментари: 383
Гласове: 1266
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930