УВОД

или защо е неприемливо да се прави такова нововъведение

Да се използва новобългарския (разговорен език) в църковното богослужение е толкова недобра идея,  колкото да се потребява калната  вместо светената  вода.

 Защото старобългарският език (или църквовно-славянският) е не само създаден и предназначен изключително за църковни нужди, но и защото това е езикът, който е осветен в нашите църкви през своята хилядолетна  употреба в литургии и молитви от нашите общи православни светци - български, руски, сръбски. Да се поставя той на една нога с вулгарния ежедневен език е кощунство в Църквата. То е крайна апостасия каквато са премахването на постите, съкращаването на службите и други подобни нововъведения, угоднически служейки на човеци, а не на Бога.

С тази си постъпка ние сваляме златотканите царски одежди на божественото слово и го обличаме с вмирисания на светска пот и нечистота домашен анцуг, само за да не се различава той от самите нас. Така може би се чувстваме по-удобно и по-комфортно в храма, сякаш „сме си у дома”. Но дали е прилично да стоим пред Бога по домашни чехли и да Му говорим както си говорим в къщи?

Нима когато пишем молба, прошение, жалба или дори рутинно писмо до важен административен орган в държавата, го пишем на същия този „разговорен език”? А ако то е адресирано до Министър -председателя или до Народното Събрание или до Президента, дали пак на този уличен жаргон ще го съставяме?  Едва ли. Не и ако искаме да ни се отговори на молбата положително и в срок. Тогава защо на Небесния Цар и Вседържител на Всичко видимо и невидимо да е по-различно?  И не подобава ли на Вечно-съществуващия и Неизменен, да му говорим на  език който от 1100 години е неизменен и единосъщен? Или може би този език за Него е станал трудно разбираем, така както е неразбираем вече за нас? Да не би да се опитваме по този начин да Го „облекчим” в разбирането на сложните и неясни богословски нюанси в стария език, напълно изчезнали в новия? Окаяни напъни, на хора с обеднял до нищета език. То прилича много на налагащата се вече на доста места практика да се седи в храма пред лицето на Бога,  като че сме някакви протестанти. Веднъж на такъв един опит на цар Иван Грозни да седне в храма по време на служба  св. Василии Блажени  отоворил като легнал пред каляската му казвайки: „Щом ти седиш пред Небесния Цар, значи аз мога да лежа пред земния!”  Така светецът-юродив вразумил царя, който разбрал грешката си и по-късно му построил великолепен храм в центъра на Москва.[1] А нас кой да ни вразуми? Кой да ни посочи колко нелепо е да не разбираме дори , че това е безобразие в църквата. Защото ако да се седи в храма по време на служба, когато там пред нас е самият Господ е крещяща проява на неуважение и невежество,  то колко повече е безобразно да Му говорим на език, който ползваме и в бакалията и на улицата и на обществените позорища, когато всъщност трябва да Го славословим. Защото молитвите в църквата не ги отправяме към миряните, а към Бога!

Но тук ще ни кажат, че св. Ап. Павел говори „.. предпочитам да кажа пет думи разбрани..”(Кор.2, 14: 19 ) Ала  той говори за проповедта[2], за благовестието на словото божие сред хората, а ние говорим за богослужебния език, който се възнася като кадило пред лицето на Бога. И ако делата ни са мерзки и непотребни, то нека поне молитвите ни към Него да са благоуханни и приятни. Колко по-добре е да сложим от словесния тамян подготвен ни от стотиците свети хора на Църквата вместо да привнасяме към него от своите си нечисти думи и помисли. А и въобще колко от нас разбират богословските термини и понятия, па макар и казани на съвременен език?

Защо се иска  такава промяна? „Аргументи” срещу църковно-славянския език в църквата на славяните.

Д а видим все пак какво лежи в основата на това неистово желание за промяна на установен от 1100 години в Църквата ред. Най-честите аргументи на радетелите за радикални реформи в църковния език са следните:

1.       „Съвремените пасоми не го разбират” – Тук се сблъскваме с едно най-обикновено човекоугодие, замаскирано под булото на „грижа за пасомите”. То те, пасомите, и английски не разбират, но си ги влече чуждопоклонството и се опитват да го говорят по най-нескопосан начин. Понеже е модерен, както преди бяха модерни френският, немският, руският и т.н. Когото и да попиташ ще ти каже, че църковно-славянският език му е много труден, нищо че все пак е български език. И в същото време знае поне по един чужд език, а че и учи децата си на него. Старобългарският език обаче не може да научи. Нито в училищата нито в църквите си.

2.       „По този начин щял бил да е достъпен за широк кръг хора”- скрит прозителизъм, а и Господ е казал „Не бой се малко стадо...”,а не „ не бой се широк кръг от хора”

3.       Така ще привлечем младите - но пък ще отблъснем старите. И коя душа е по-важна за Бога- на младия или на стария? Той дали така ги дели- на млади и стари? А през изминалите досега векове не е ли имало млади хора в Църквата ни, или хората направо са се раждали стари ? На тях как не им е пречело?

4.       Църквата трябва да е в крак с времето. Нейният език (църковният) е закостенял и ретрограден .  Също както одеждите на свещениците, брадите, забрадките, каноните, догматите,  апостолските правила, съборните правила, постите, календара, богослужението, Типика , иконописта, и какви ли още не, „досадности”, които са като забит трън в очите на модерниста-реформатор и го мъчат вече 2000 години. Той няма друг аргумент освен закостенялото му разбиране, че всички тези неща са „закостенели”. Всъщност тук не се работи с аргументи, а с дефиниции и шаблони. Но всъщност като се замисли човек, Църквата винаги е била обвинявана в това, че е консервативна и схоластична и че държи „простите” си пасоми в невежество, като от друга страна е обвинявана и точно в обратното,  че спазването на нейните канони и установления, език, пости, богослужебен ред и др. са нещо изключително сложно. Хем тя е за прости и ограничени хора, хем всичко в нея е много сложно? Та ето затова, виждате ли,  трябва непрекъснато да се съкращава и опростява, за да може да се разбере. Като правило тези обвинители обикновено са „високи” интелектуалци с „широки” познания и „дълбока” енциклопедична обща култура, но пък радетели за проста църква.

5.       При католиците отдавна е така, пък видите ли нашите закостенели владици все изостават (виж папата който иска да променя и „Отче наш”)

Тази теза колкото и да изглежда несериозна все по-често небрежно се „подмята” и „подхвърля” като аргумент от разни богослови и други загрижници за „евхаристийното единство” къде в статии, форуми и  дискусии, къде в нарочни конференции и телевизионни предавания. Цитира се смело Втория Ватикански събор, който разрешил на католиците да ползват разговорен език в богослуженията и така богослужението станало достъпно за широк кръг вярващи. (виж статийте на Пламен Иванов по тези въпроси).

Достъпност до ереста! Какъв „смазващ аргумент”.

Разбира се, че отстъпниците ще търсят масова достъпност. На тях това им е работата, те и църквите си на цирк обърнаха заради тази евтина достъпност (за пример ще дадем стотиците многобройните протестантски и католически храмове обърнати на дискотеки и клубове по интереси). От това те нито ще станат по-свети, нито по-верни, нито по-праведни. Само ще завлекат повече хора на дъното. У нас не случайно Светата Литургия е разделена на две - за оглашените и за верните, не случайно се изисква  предварително вцърковяване на езичници преди Свето Кръщение, не случайно тези, които безпричинно не посещават църквата, се считат за самоотлъчили се от нея, не случайно има дълги години изпитание в послушничество за онези, които приемат монашество, или за онези, които самоволно се местят от едно място на друго  и т.н. Църквата е място за ред, а не за безредие и за безхаберна достъпност. Това е същата тази „либерално-безхаберна достъпност”, която доведе чрез политиката емигрантите-мюсюлмани и която днес им строи джамии из цяла Западна Европа. Това е същото мислене, и това са същите „модерни” идеолози, които проповядват достъпност и „отворено общество” за всички и всичко, както в обществения така и в църковния живот.

Тук разбира се има и един друг аспект на тези уж случайни „препратки” към Втория Ватикански събор. Новостилието и новобългарският език са два скачени съда. В тях се налива отдавна водата на икуменизма, която цели да изравни общението между православни и католици. Да се уеднаквят богослужебните практики и така да се подготви почвата за уеднаквяване на общото съслужение и взаимното признаване на църквите (един вид, когато външно станем  еднакви във всичко, лесно да станем и вътрешно такива).

За тяхно огромно разочарование обаче тези скачени съдове произведени в работилниците на икуменизма, все се оказват некачествени и спукани, а водата в тях все се излива ли излива навън.

https://www.24chasa.bg/novini/article/6601603

Папата също пожела да промени текста на „Отче наш”. Не му харесвал така както го е казал Господ Иисус Христос на своите апостоли.

6.       Езикът в църквата не е свещен и незаменим. Свещен е текстът в него, а не самият език. Този аргумент изглежда на пръв поглед дори логичен и верен, но не е .

Ако беше така то би трябвало да се запитаме също: а Кръстът свещен ли е или не? Или е  свещен само Христос на него, пък той е просто един предмет за мъчение? Според модерните апологети и църковно-славянският език е също така един предмет за мъчение, само че на вярващите християни и те „хуманистите” от хуманната си гледна точка държат да го свалят от пиедестала му на „свещен за Църквата език”.

 Да обаче Кръстът е осветен от Този, който е бил на него, също както и църковният език е осветен от Този, за когото е предназначен – Господ Иисус Христос.

И на края един последен аргумент.

7.       Църковно-славянският език е политически инструмент на Москва и на нашата Държавна Сигурност.

А също в допълнение и това: Зависимостта на нашия Свят Синод от КГБ и ДС не им позволявала да въведат лелеяния от населението „разговорен език”в църквата. Това се правело нарочно, за да се поддържало псевдо-славянското единство между братските славянски народи. 

Това е то тезата на отчаянието! Щеше да е смешно, ако не е тъжно, защото подобни внушения се изказват не от блогъри или от журналисти, а от уж сериозни богослови. За тях ще кажем само и единствено това: Глава на Църквата не е нито КГБ нито ДС, нито дори Светия Синод, и представете си, уважаеми модернисти и икуменисти, не е дори и папата! Глава на Православната ни Църква е лично и в образ сам Господ Иисус Христос! И щом Той е благословил, вече 1100 г. това да бъде свещеният език в Неговата Църква и в Неговото богослужение, то така и ще бъде до края на дните.

Вадят се и други аргументи за повсеместно въвеждане на НОВОбългарския в църковна употреба, но лесно можем да видим една скрита причина за това. По този начин ще се наложи преработката и препечатката на хиляди църковни книги и материали. Това освен своя финансов ефект има и един друг,  далеч по-важен: Ще бъде тайно и полека подменено Божието слово с едно друго,  фризирано и преправено с нужната политкоректност слово, от едни „никому неясни” и „никому неизвестни”  преводачи на н о в о български. То много ще прилича на това, което ни е казал Господ Иисус Христос, но няма да е същото. Понеже ние знаем кои са старите преводачи - това са 70-те, Св.Кирил и Методи, Св.Климент Охридски, Св.Наум и т.н. На техния превод можем да се доверим. Но на новите, дали ще можем? ? ?

Или това ще е направо Гугъл-транслейтър? И е по-лесно и е по-анонимно.

Но казват ни : ”Езикът е неразбираем. Чуваме думите, а не разбираме смисъла.”

Не разбираме защото лошо слушаме! А и слушаме ли изобщо или когато сме в храма ходим по своите си мисли? Участваме ли в тайнствата, които се извършват в Църквата, или само присъстваме? Защото ако участвахме с цялото си сърце и с цялата си душа и с всичките си мисли (виж. Мат.22:37) щяхме поне да го чуем – та той е езикът на нашите предци. А е също така и език за свещенодействие, за изказване на тайнства, за невидимо общение с Бога, заради което се и потребява главно от свещенослужителите в храма. А нали ние не сме свещеници? Как тогава очакваме всички да го разбираме и то  в пълнота? [3]

А и да можехме да го разберем готови ли сме да понесем тежестта му? Защото словото Божие това е кръстът за носене. Когато го проумеем тогава усещаме и неговия товар.

„Тежки са тези думи, кой може да ги понесе” – казват някои от учениците, когато разбрали в пълнота смисъла на Христовите думи.

„Можете ли да изпиете моята чаша?”- пита Господ апостолите, които неразумно искали да се докоснат до Божието величие и да седнат отдясно на Него в царството Му.  А ние ако все пак разберем това, което се говори в него, бихме ли изпили чашата до дъното на познанието, което изтича от там. Та това е цялото познание на Църквата. Затова нека не очакваме, че вратите на Небесното Царство ще ни се отворят автоматично и че Божественият език ще стане в миг разбираем за нашето „небожествено” удобство.

А нима апостолите и Господни ученици разбираха всичко, което им се говореше?.

„..Ето сега открито говориш ...”[4]-казват Му, понеже им говорел дотогава с притчи, ала дори и когато им говори като обикновен човек , те пак Го питат и пак не Го разбират: „Тогава им каза открито - Лазар умря”, „Аз имам хляб който вие не знаете”, „А те помислиха, че не си е взел хляб”,  „Там, където отивам, Вие не може да дойдете”, „Кой е син човечески? - пита го Филип и - покажи ни Отца и стига ни”, „А те мислеха за хлебен квас” и т.н.

А също: „...вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки. Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума.” (Лука 9:44-45) или „..що е това дето казва: още малко? Не знаем какво говори.” (Иоан 16:18)

Новобългарският е езикът на Стария Завет, докато Старобългарският - езикът на Новия Завет. Така, както апостолите не разбираха Словото Господне бидейки още ветхозаветни хора , които искат То да слезе на тяхното житейско ниво, така и ние искаме удобство тук и сега, в дома и в храма и не разбираме словата казани на старобългарски. Затова искаме да ни се говори на разбираем на нас език който да гъделичка с приятност слуха.

„ Вам е дадено да узнаете тайните на Царството Божие, а на ония...”(Мат. 4:11,12) защото „Който има уши нека слуша...”(Мат. 4:9,10)

Затуй не е важно да разбираме църковния език в пълнота, а да го използваме в пълнота. Или както казват някои „не е важно, че ние не разбираме докрай смисъла - важно е, че дяволът го разбира и бяга от него”. Църквата ни е намерила добрия баланс за това, като в църковната служба се ползва от църковно-славянския, докато в проповедта на свещеника от разговорния език. Понеже както вече бе изтъкнато  ап. Павел говори, че в църква предпочита да каже пет думи разбрани имайки предвид проповедта, която е обръщение към миряните и пасомите и е естествено тя да бъде на разговорен език, докато църковно-славянския който се използва в службата е обръщение към Бога и поради това е също така естествено да  има разлика между двете.

„Защото, който говори на език непознат, той не говори на човеци, а на Бога; понеже никой го не разбира, а духом говори тайни” (Кор.1, 14:2)

За особеното значение на думите

Но всеки знае колко отговорно е да сбъркаш дори една дума, как св. Симеон Богоприимец, за едното колебание дали да не подмени „роден от Дева” е трябвало да доживее до 300 г. за да се изчисти от него този неволен човешки грях. Заради промяната на един само съюз „И” „...изхождащ  И от Сина” цяла една поместна Църква - Западната, изпадна в  най страшната ерес – хулата против Светия Дух и отпадна от Църквата. Заради един препинателен знак [5] умишлено преместен от някой си  самозванец Мартин Лутър, милиони вярващи бяха подлъгани, че вече са спасени и че следователно нямат нужда от покаяние.     (Не случайно в протестантския превод думата „покаяние” липсва. Тя е подменена с друга дума „променете се” . Така вместо “...покайте се ,защото се приближи Царството Небесно” (Матей 5:3) е написано ”променете се защото се приближи Царството Небесно”. Скоро може да видим и текст ”преоблечете се” ... ?! )

Така в съвременния превод на Библията направен за първи път у нас от католика-либерал Петко Р.Славейков и неговите сподвижници от Библейското дружество , д-р Елиас Ригс и д-р Албърт Ронг (протестанти) е наложена не Септоагинта т.е превода на 70-те св.отци на Църквата, а еврейските мазоретски текстове направени с цел да се изопачи и подмени оригиналният текст. Тяхното дело е завършено от нашите псевдо-възрожденци. Затова днес ние нямаме пред себе си в превод на новобългарски онази Библия, от която са превеждали светите братя Кирил и Методий. Затова когато четем тълкувания на блажени Теофилакт, на св. Василии Велики или св. Йоан Златауст и др. често пъти попадаме на съвсем различен текст от този, който е в масово разпространените у нас Библии.

Ето как по Божий промисъл единствено достоверна и точна си остава Библията на църковно-славянски език. В нея текстът е онзи оставен ни от светите Седмочисленици и от Седемдесетте.



                                                               (следва)

[1] Подобен случай има и със св.Анфилохии Иконийски който нарочно не отдал почит на сина на император Теодосии. След като императорът основателно се разгневил на тази му постъпка той му припомнил, че безчинстващите в църквата еретици по същия начин не почитат в слава и достойнство Божия Син и че затова заслужават осъждане и низвержение.(виж житието на Св.Амфилохий-чества се на 6 Дек./23 Ноем.)

[2] „...но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.” (Кор.1, 14:19)

[3] В своя труд „Как да четем Св.Писание” о.Серафим Роуз пояснява: Всъщност св.Василии учи така : „Има много места в Писанието, които нарочно са казани така, че трудно да бъдат разбрани”. А защо е така? Светителят пише: „Точно както нашият Творец благоволил да бъдем като животните и с раждането си да получаваме всички удобства необходими за живота, а устроил щото липсата на необходимото да ни заставя да ползваме разума си, по същия начин и в Писанието Той благоволил да има недостиг на яснота за полза на ума, за да се призове той към активност. Ние някак си повече се привързваме към това, които е постигнато с труд и това, което е плод на дърговременни усилия е по-здраво, е лесно постигнатото не ни радва особено.”

[4] „...ето сега открито говориш и никаква притча не казваш. Сега разбираме, че знаеш всичко...” (Иоан 16:29-30)

[5] („ Истина ти казвам днес:  ще бъдеш с Мене в Рая...вместо „Истина ти казвам:  днес ще бъдеш с Мене в Рая”. Така протестантите вярват че щом са християни вече са спасени и нямат нужда от покаяние, че непременно „Ще бъдат в рая”. Но Господ обеща с тези думи спасение само на благочестивия разбойник, който между впрочем преди това се бе покаял за делата си казвайки „..ние сме осъдени , справедливо защото получаваме заслуженото според делата си” (Лука23:41), а после отправи молитва за спасение, изповядвайки че Той, Иисус Назорей е Господ „..спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в Царството си” (Лука 23:42.) Така той премина от изповед към покаяние и от покаяние към прошение за опрощаване на греха и не забрави да изповядва пред всички своя Бог. И едва тогава му бе обещано, че скоро т.е днес, ще влезе в Рая- но не веднага, не и автоматично)


към част 2
http://danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2018/04/16/.1603257