Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04 01:00 - ПРОТИВ НОВОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В СТАРАТА НИ ЦЪРКВА- ЧАСТ 2
Автор: danailvdimitrov Категория: Забавление   
Прочетен: 332 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 16.04 20:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПРОТИВ  НОВОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В СТАРАТА НИ ЦЪРКВА

 (част 2)image


Ще посочим няколко примера :

Новобългарски текст

 

Църковно-славянски (старобълг.) текст

Символ на вярата

„..И в една свята вселенска Църква...”

„И в едну Святую Соборною Церковь”

В гръцкия текст е подменено „съборна” със „вселенска” т.е ойкоменос за да се насочи вниманието към движението „икуменизъм”

 

Десетте Божии Заповеди

7. Не прелюбодействай

9. Не лъжесвидетелствай

 

 

Тези които са разбрали буквално текста само като един частен случай  т.е само при извършване на самия акт на прелюбодействието или само при лъжесвидетелствуване пред съд, ще бъдат жестоко излъгани. Те цял живот ще мислят, че не са извършвали тези грехове докато всъщност ще са ги извършвали хиляди пъти.

 

 

7. Не прелюбы сотвори

9. Не послушествуй на друга своего свидетелъства ложна

 

Разликата е съществена защото едно е да не прелюбодействаш , а друго е дори да не създаваш „прелюбие” (7 зап.) т.е. предпоставки за прелюбодейство, ще рече: склоняване , навеждане към греха, услаждане, флирт. (в църковно-слав.  е казано-„не сътворявай прелюбие”). Затова и Господ ни обръща внимание като казва : „ако в ума си прелюбодействал вече си извършил греха.”

Същото важи и за „лъжесвидетелството” което е само частен случай от съдебната практика т.е лъжа под клетва, докато да „не слушаш дори лъжовни свидетелства за твоите приятели(както е превода на 8 заповед) е нещо много по всеобхватно и по пълно. То на практика означава да не слушаш клюки,лъжи, клевети и др. понеже по този начин съучаствуваш в тези  „лъжовни свидетелства” .

Понякога те дори са по-опасни и вредни от самата лъжа, защото създават обща лъжовна среда. В нея се замесват, „уж безобидно”, десетки хора и от това се раждат осъждане, разпалване на страсти, ненавист,омраза и накрая  агресия и злонамереност.

Хората участници в тези не случайно наричани „сплетни” варят в един общ казан отровните треви на „лъжесвидетелствата” и с наслада пият от тях. Това подхранва тяхната гордост, самомнение и тшеславие и особено високомерието им спрямо обсъжданите и осъжданите от тях хора. От това душата е необратимо увредена.

Първи псалом

...заради това няма да устоят нечестивите на Съда

 

Какво значи тук „да устоят”? толкова неясно и мъгливо не може да се говори за Страшния Съд. Ако на него се издаваха неясни и мъгливи присъди то той не би се наричал Страшен.

 

 

Блажен оня мъж който не отива в събранието на нечестивци...

 

 

 

 

 

 

 

 

...и в сборището на развратители не седи...

 

Според Блажени Теофилакт този текст дава трите степени на отречение-съветване с нечестивци, стоене в техните пътища т.е приемане на дяволското изкушение и седене (пребиваване) в греха т.е в учението на лукавите.

...сего ради не возкреснут нечестивыи на Суд

 

А всъщност св.цар Давид е пределно ясен- „няма да ВЪЗКРЪСНАТ нечестивите на (Божия) Съд!” По категорично не би могло да се каже и въобще как е възможно да се преведе думата „възркеснут” по някакъв друг начин освен „да възкръснат”?

 

....иже не иде на совет нечестивыхъ...

(...в съвета на нечестивците)

 

Както обяснява Евгений Зигабен : „Първо, ние се съветваме, след това се утвърждаваме в съвета и накрая постъпваме според него...Давид облажава отдалечилият се и ...необщуващ с нечестивците в съвет против истинния Бог.”

 

...и на седалищи губителей не седе...

( на седалището на губители не седи)

 

„По-нататък облажава  не стоялия с грешниците в злото...и не се предал на същата страст, защото това означава думата: на седалището....” (монах Евтимий Зигабен)

90-ти псалом

„....Избави ме от  всяка пораза”

 

Тук думата „бяс” направо е изтрита, а това е молитва за избавление от бесовските нападения.Една от най-силните!

„..не убоиша ся от... беса полуденнаго”

 

Кой е полудневния т.е „обедния бяс”? За него говорят много от отците на Църквата които дават наставления за монашеския живот. Това е бесът който напада монасите по обяд, когато те са изморени и имат нужда от почивка след обедното утешение. Затова  е и много коварен. Затова и точното му име не е спестено от псалмопевеца за разлика от „ново-певеца” преводач на „свободна практика”.

33 псалом (11 стих)

 

„лъвчетата бедствуват и търпят глад...”

 

Тук безсилието на еврейските преводачи на масоретския текст е стигнало своя връх. Те направо подменят целия текст с някаква безсмислица която няма връзка с нищо. Ясното указание в текста че те „богатите” и гордите „ще обеднеят” направо ги е довело до сърдечен удар.

 

 

...Богатiй обнищаша и взалкаша: взыскающи же Господа не лишаться всякяго блага

 

Коментарът е излишен.

Евангелие от Марк гл.5:28

„защото думаше си: ако се допра само до дрехите Му, ще оздравея.”

 

Интересното е , че кръвоточивата дълбоко е съзнавала своята грешност и като всеки човек от онази епоха е виждала в своя здравен проблем наказание за грехове. И сега когато тя е само на крачка от Месията който единствен  „опрощава грехове” тя мисли най-вече за своето спасение.

..коснуся  Его и спасена буду...

 

Тук разликата също е съществена понеже в отговора на Господ се съдържа същия смисъл! Обърнете внимание, че Той отговаря гласно на мислите на кръвоточивата- „твоята вяра те спаси...” Става дума за спасението на душата, а не толкова за нейния здравословен проблем.

Затова не казва : „твоята вяра те оздрави”, защото в текста няма такава дума (каквато са си добавили „преводачите”)

Притча за поканените сватбари

купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме...”  (Лука 14:18-19)

 

Колко далеч от оригинала и почти оправдателно звучат тези думи. Дори напротив-те хвърлят сянка на съмнение върху Господа (Царя) който сякаш е жестокосърдечен и не приема псевдо „молбите” и фалшивите ”извинения” на поканените.

„ ...............................имей мя отреченна..”

 

 

Буквално : „имай ме за отречен” т.е отричам се от Тебе, няма да дойда на трапезата Ти нито на сватбата Ти, не ме интересуват и не ме занимавай с тях!

Не слушаме ли тези думи всеки ден? Те са потресаващи.

 

Евангелие от Йоан гл.16:33

„в света скърби ще имате...”

 

 

 

Тук преводът оставя измамното впечатление, че може и да има скърби, а може и да няма.

Сам Господ не се е усмихвал и веселил безпаметно виждайки и знаейки каква погибел чака света.

„В мире СКОРБНИ будете...”

(в света скръбни ще бъдете)

 

Да, в този свят ще бъдем скръбни, ще преминаваме през него като през гробища в които мъртвите ще погребват своите мъртъвци, понеже много от тях ще погинат оставайки слепи за Светлината. Не просто ще имаме и скърби и радости, както е в „ново-текста”, а ще бъдем прескръбни. Така както св.Лазар не се е усмихнал до края на живота си след собственото си възкресение, знаейки вече какво представлява ада и виждайки каква погибел очаква всички тези хора които ядат, пият и се веселят и „ до последно се женят и мъжат” без капка покаяние и страх Божии. (Всъщност усмихнал се само веднъж виждайки някакъв човек да краде делва на пазара. Тогава той казал „глината открадна глина”.  Една усмивка с прискърбие.)

 

21 псалом (24 стих)

„Вие които се боите от Господа, възхвалете Го, цяло семе Яковово, прослави Го. Да благоговее пред Него цяло семе Израилево...”

 

Дори да не си добър преводач няма как в едно и също изречение глаголът „да се боя „ да го преведеш веднъж като „боя се” друг път като „благоговея”?!

 

Всъщност това далеч не е единствената подменена дума и смисъл в този псалом. От общо 32 стиха поправени и подменени думи и фрази има в 23 от тях?! Понякога смисълът не е много изкривен и преиначен, но тогава защо въобще се променят?

„Боящiися Господа, восхвалите Его, все семя Iаковле, прославите его, да оубоится от Него все семя Iизраилево...”

 

Тук ясно е разграничено семето Яково което е Божият народ ( защото Господ е Бог Яковов и Аврамов) от семето Израилево, което са отстъпилите от Бога евреи, за което семе се казва  ясно и отчетливо „Да се бои от Господа семето Израилево!” Какво по-ясно послание от това?

Да отбележим само, че това е псаломът в който се говори за онези синове Израилеви които ще се  ”поругаят над Него”(8стих) „ще пробият ръцете и краката Му”(17 стих), „ще разделят ризата Му помежду си и за дрехите Му ще хвърлят жребии”(19 стих).

 

Нима може да има съмнение че за тях е предупреждението „да се боят” от Божия гняв и от Божието възмездие?

Нюанси в текста които замъгляват смисъла

 

„ ...всяка планина ще се сниши...”

 

Лука 3:4 (по Исая 40:3)

„....ще се смири...”

 

Съгласно тълкованието всяка планина т.е гордост ще се смири (понеже само така се преборва гордостта със смирение)

„... никой не е приет в отечеството си „

 

Лука 4:24

„... никой не е приятен в отечеството си”

 

В смисъл, че никому не е приятно да го изобличават хора сред които е израстнал.

„.. па и някои от нашите ни слисаха”

 

Преводът тук е не така изразителен и дори комичен. Той не отговаря на момента.

 

 

„..и техните думи им се показаха празни

(Лука 24:11)

 

Отново в превода се пренебрегва вината на апостолите. Винаги когато светият текст е критичен към нещо „храбрия шивач-преводач” веднага корегира думата. Обратното обаче, щом Господ е по-снизходителен- то неговите думи сякаш нарочно се засилват, стават по-груби и по-безцеремонни.

 

Ето например така:

„......................................оужасися”

 

Вместо радост, те са ужасени. Текстът е много силен със своите обрати и контрасти в душевното състояние на апостолите.

 

„.............................. им се показаха лъжа

 

 

Но Евангелието не фризира и не напудря излишно действията на апостолите. Тук те не само са се уплашили и скрили, но смятат свидетелството на жените мироносици дори и за лъжа. Те, които трябваше да са благовестители на Божието Възскресение.

 

....какво имаш ти с мене жено?...

 

Такова грубо и безпардонно отношение на син към майка е характерно само за нас хората (и то не за всички), но за Господ, който е любящ син е недопустимо! Въпреки това „преводача” умело ни го внушава, защото подобна реплика има  отправяна само към сатаната. Там Господ казва „...ето идва сатаната , той няма нищо в мен” –т.е нямаме нищо общо Аз и той. Същото „уж говори” и в тоз лош превод към майка си т.е „ какво общо имаш ти с мене жено, (та аз съм Бог)”.  Тези уж неволни внушения са много характерни за нечестоплътните помисли на анонимните преводачи.

...какво ни е на нас (с тебе) жено...

 

Или с други думи, „ние сме само гости тук, какво ни е на нас  с тебе , че е свършило виното? Не подобава на гости да се разпореждат”. Такъв е смисълът на текста.

 

Но Господ е благ и любещ син и ще изпълни тихата и мълчалива молба на майка си въпреки, че не Му е дошло още времето (т.е да върши чудеса). Думите му тук са меки и ненатрапчиви.

 

Молитвата „Отче наш”

 

И не ни въвеждай в изкушение но ни избави от всяко зло . (този текст го имаше в молитвениците по времето на комунизма и у нас)

 

„не ни въвеждай в изкушение” е обект на мераците на папата за промяна на молитвата „Отче наш”. Не можело било Бог „ да ни въвежда в изкушение „ . Така мисли всезнаещата папа. Да видим какво мисли св.Иоан Златоуст: „тъй като от всички страни ни нападат много и различни бедствия, и ние сме научени да изпросваме от Бога на всичко избавяне от тях, защото чрез Неговото запрещение се прекратява всяко смущение...”

 

„Непрестанно се молете”- ни наставлява ап.Павел защото и непрестанно сме под изкушения, а и защото „изкушения трябва да дойдат” за да се отсее сеното от плявата и за да бъдат изпитани верните. Без изпит няма и награда.

 

И не введи нас во искушение но избави нас от лукаваго.

 

 

Интересно е как щом в текстовете е конкретизиран беса или както е в случая, лукавия това винаги се променя в превода. И не случайно, защото молитвата е стрела насочена по указанието на сам Господ точно в сърцето на дявола. Новопреводчиците бързо и услужливо променят тази цел с надежда да не попадне молитвата ни на точното място.

Като че знаейки за тези бъдещи ходове на „лукавстващите „ в превода ,блажени Теофилакт Български пояснява :”Не е казал: от лукавите хора, защото не те ни правят зло, но лукавият ги подбужда към това, и прави зло...Затова не хората, а злите духове трябва да ненавиждаме и проклинаме.”

Евангелие от Матея гл.3:7

„...мнозина фарисеи и садукеи дойдоха при него да се кръстят...”

 

Четейки този текст почти ще си помислим, че фарисеи и садукеи масово са се кръщавали, а пък после Господ „НЕСПРАВЕДЛИВО „ ги наричал „рожби ехиднини”

..................грядущя на крещение его..

 

 

Т.е те идвали не да се кръщават а от любопитство да гледат как св.Йоан кръщава другите.

 

 

Пророк Исая (3:10)

На ново-български  такъв текст  липсва??!

„Да свържем Праведника защото Той ни е ненужен...”

 

Тук сме свидетели на едно от явните пророчества за злите синове на дявола които ще „свържат Праведника”. Преводача анонимец и тук се е справил блестящо... спрял е да превежда.

 

„Аргументи ” в подкрепа на новобългарския език.

А сега да се спрем на новобългарския език и да разгледаме накратко неговите така силно рекламирани качества за богослужебен език.

Първото изтъквано качество е, че е разбираем. А разбираем ли е наистина? Ето вече 50 години се води упорита борба за неговото въвеждане, но въпреки това не можем да се разберем. А уж спорим на новобългарски. Излиза че той е неразбираем за православните християни език още преди да е приет в употреба. Докато почти 300 млн. православни в целия свят, които говорят безброй езици и диалекти, се ползват от църковно-славянския вече 1100 години. (виж о.Серафим Роуз за църковно-славянския. Един чужденец за божия език, също и о.Карелин)

Всъщност, докато се води този спор, той, новобългарският, вече остаря.

Разпасан и разгащен, „освободен” от всякакви задръжки той бързо се напълни с чуждици, диалектизми, вулгаризми, жаргон, сленг и какво ли още не и вече е непонятен за по-старото поколение. Излиза, че ако сега започнем процес по превод на цялата богослужебна литература, докато тя излезе от печат езикът вече ще е променен. Ще се наложи ново „ъпдейтване” и „ъпгрейдване”и прередактиране за да бъде в „крак с времето”. Така рекламираното му второ качество, че е много комуникативен, също не е вярно. Той губи своята „комуникативност” на все по-малки интервали от време : на 100, 50, а в наши дни вече на 20-30 години.

От това излиза, че новобългарският език освен всичко друго е и един мъртъв език, тъй като на всеки 50-60 г. той умира.

След него се ражда друг новобългарски, а след него още по-друг и още по-новобългарски език. Така вече ние НЕ говорим езика на ХХ в. Хората от ХХ в. НЕ говорят на езика от ХIX в.  те пък този от XVIII в. и т.н. Всеки последващ език е мъртвороден понеже с раждането си е вече остарял. Докато роденият преди 1100 г. старобългарски език е като нов. Той живее пълнокръвен живот в Църквата Христова понеже е живият език на живия Бог. А Бог е Бог на живи, не на умрели езици!

Така отпада и третото му качество, че уж бил „жив език”.

С това изнамерените му псевдо-качества на по-добрър език за църковна употреба приключват.

Със сигурност обаче можем да кажем че той, „светският език” е езикът, който ни тегли към света т.е към греха и погибелта, докато старобългарският т.е църковният език е езикът, който ни тегли към Църквата и към Бога, т.е към чистотата и изкуплението.

Тенденции за осъвременяване на езика виждаме например и в напъните да се „превеждат” литературните ни класици - Вазов, Ботев, Славейков и др. и като цяло възрожденските ни писатели. Но на модернизаторите това не им е достатъчно, те стръвно настояват за неговото въвеждане и в църковна употреба. Че защо така? Ами защото Църквата остана единственото място незаето от боклучивия и уродлив език на улицата. Замърсяването и опростачването на езика става в две направления : словесност  т.е речников запас и тематичност т.е. послания към слушащите го. Не е достатъчно в езика да навлязат сквернословията, нужно е и да се деградират посланията към другите хора т.е. темите, по които се говори. Светската„изящна” словестност, наречена литература, отдавна използва масово теми и идеи ограничени само в кръга на блудкавите оперетни сюжети или най-много в областта на плътските трепети и страсти. За използвания от нея език пък да не говорим, той илюстрира, в най-добрия случай, душевните тревоги и перипетии на хората, а по често техните страсти и греховни зависимости, затова няма дори и блед  досег с по-висшата духовност и мистично общение с Бога.

Затова православните искат да говорят с Бога на един език, така както хората са общували с Него преди Вавилонската кула, когато още били в единомислие и съгласие помежду си. Затова църковно-славянският така много им харесва, защото ги обединява в Христа. Обратно на това модернистите тежнят към онова вавилонско многоречие, което руши кулата на послушанието към Бога и я превръща в рог на гордостта високо издигнат към небесата. Там всеки говори на онзи език, който сам си е измислил и който сам смята за правилен и удобен.

                       image

За това че гласът на богослужението е винаги на църковно-славянски

Богослужебният цикъл по същество е една непрестанна молитва, едно непрестанно общение с Бога. „Непрестанно се молете, за всичко благодарете...” ни напомня ап.Павел. Молитвата, и в частност църквата т.е храмът, са нашата вътрешна стая. А във вътрешната стая не може да се молим с външния език. Как ще се предпазим от помислите и от външните пристрастия ако оставяме отворена вратата към света. Светския език е топлата връзка със същия този свят, мостът, по който в главите ни преминават неговите изкушения и страсти. Уж ясните и разбираеми думи са всъщност куки, с които светските помисли прихващат нашия ум. Те лесно се заплитат в главите ни заедно с Божествените слова, които слушаме в църквата. Така към Божието слово полепват хиляди образи от нашия битов и светски живот и започват да паразитират върху тях. Свети Григорий Синаит ни учи, че не трябва да хвърляме ума си в ”тълпата на помислите” когато се упражняваме в непрестанната молитва или в съзерцание. А нали ние точно това правим в църквата- непрестанно се молим. Затова „трудният” и „неразбираем” църковен език ни кара да сме нащрек и да проявяваме усилие, за да го запомним и за да го разберем. Той ни държи будни за богослужебния ритъм. Когато пък съвсем не го разчитаме, например  в началото, той е като „звуков мехлем” за изранената ни от стържещите мозъка светски мисли душа. Слушайки без да го разбираме, осъзнаваме своето недостойнство и това допълнително ни предпазва от самомнение и възгордяване. Пак св.Григории Синаит ни учи, че когато умът се затича с любов към други незначителни неща той върши „прелюбодейство спрямо Бога!”

Църковно-славянският е точния език за Църквата, понеже поради оскъдността на съвремения битов език, той единствен предава смисъла на църковните понятия. Съвременият език всъщност няма въобще такава понятийна система и я имитира повърхностно. Той прилича на авангарден художник, който с триъгълници и квадрати се опитва да нарисува човек.

***

Погребани под тонове обстоятелства и грижи се опитваме да извикаме нашия Спасител и Господ Иисус Христос, но гласът ни остава немощен и слаб. Вдишваме и издишваме в това тясно пространство същите думи, с които живеем всеки ден, замърсени от употреба и изхабени от постоянното издевателство над тях. А онези, които носят свежия и чист полъх на божествената светлина, които са пропити с молитвената сила на вярата и могат в един само миг да достигнат до Бога, отхвърляме. Защо? Да не би да ни е страх от чистотата? Или сме гузни, че не можем да следваме сърдечния им ритъм?  Но нека църковно-славянският ни бъде като мярка в Църквата. Когато искаме да кажем нещо да го кажем на „църковен” език. Тогава ще разберем, че нищо не можем да кажем, понеже сме се отдалечили от Бога и сме забравили да говорим на божествения език. Тогава ще разберем, че не само не можем да говорим на него, но и че няма какво да кажем в Църквата, че само умеем да слушаме неговата мелодия, без да разбираме в пълнота смисъла, който тя носи. Тогава, чак ще проумеем , че в Църквата е най-добре да мълчим.

Затова нека помълчим.

*

Но повярвайте братя и сестри, дори тогава, по-добре е да помълчим на църковно-славянски!

 

(край)

 


 към част 1
http://danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2018/04/11/protiv-novobylgarskiia-ezik-v-starata-ni-cyrkva-chast-1.1603254
 




Гласувай:
4
0



1. shtaparov - Названието "църковнославянски"...
15.04 02:36
Названието "църковнославянски" е пълно менте- този език си е чист Български,ако щеш и църковен Български. "Славянски" езици няма и никога не е имало- това са диалекти на Българския,раздалечени от нашия заради липсата на масмедии тогава,които да уеднаквяват езика и заради противопоставянето между Православие и Католицизъм. Названието "църковнославянски" език е ненаучно,порочно и спекулативно създадено от една велика сила,която ни завижда за всяко едно постижение и иска да ни вземе всичко,
което може да се откраде понеже,както казва народа,"на айдук всичко му трябва" а такъв език реално никога не е съществувал- имало е,както казах,църковен вариант (диалект) на Българския.
цитирай
2. danailvdimitrov - да така е
16.04 20:26
точно това каза и руския патриарх при визитата си на 3 Март, че днешния руски език е всъщност българския език от IX-Xв.

Разбира се ние се бяхме толкова отнесли да благодарим на Финландия и Португалия, за нашето освобождение че не осъзнахме какво ни се казва. В обема си, българския етнос е около 300 млн. души за които носим цивилизационна и духовна отговорност.

На нас обаче в главите ни е втори лифт на Банско.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: danailvdimitrov
Категория: Забавление
Прочетен: 397606
Постинги: 287
Коментари: 383
Гласове: 1265
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031