ВТОРИ РАЗКАЗ НА БАЙ ДЕНЧО УСЪМНИТЕЛНИЯ

-Аз да ти кажа девойче тази работа в двора на бае Георги ми се видя още от самото начало доста усъмнителна.

-В какъв смисъл ... попита младата журналистка която събирайки етнически езически фолклор първа се натъкна на самобитните фолклорните местни легенди от Горно Бай Конурово за неизвестен техен съгражданин обиталец на Луната. Тези легенди бяха толкова колоритни че тя ги наричаше „Фолклоритни легенди и предания от Забутаните Покрайнини”

-Ами в какъв, в какъв. Ами че то идваха тук ката ден всякакви, правят струват разни машинарии, заваряват, режат, бръмчат ..Казах си няма да излезе на добър край тая работа. И ето не излезе.

Нея вечер, кога кацнаха де, аз съм излязал да подишам чист въздух на двора и хоп чувам едно камъче като че ли да хлопна по ламарината над герана. Викам си къде по това време камъчета, да не е някой кос или врана, ама то късно вечерта...после хлоп-още едно върху керемидите на мутфака и накрая трети път друго върху варела дето полани го сложих да събира вода под стрехата. Това не ще да е на добре , усъмнявам се аз и викам на внука Пенчо II : Пенчо бре камъни падат от небето. Той обаче слуша такова дето му викат чалга вътре и само кима с глава и на свой ред вика „..камък ми падна на сърцето” деде...и усили онаятими музика.

И това беше всичко. Но аз се усъмних окончателно и на другия ден, разпитах из селото и се оказа че и на други хора по къщята им чукали малки камъчета но всички гледали мача и никой не им обърнал онова внимание което им обърнах аз.

Де да знам, че по същото това време наше  момче  фърляло със специална лунна прашка камъчета като да ни даде сигнал че са го забравили на Луната.

Ма то и кой щеше да ти го повярва това нещо...Само едно усъмнение и толкоз.

 

ТРЕТИ РАЗКАЗ НА КАПИТАНА (окончателен)

-Ние това момче Боби Крузов (Крузо) го знаехме като авантюрист и нестабилен индивид. Както се казваше тогава той беше без здрава идейно-марскическа основа. Него все го влечеше да бяга някъде зад граница. Я ще прескочи оградата на подлението, я ще се запише за екскурзия до Австрия с корабче по Дунава... а бе с една дума ненадежден и нестабилен индивид.

Затова след като се установи че е забравен на Луната, го вписахме във ведомостта като „невъзвръщенец”  (То като се замисли човек той и без друго нямаше как да се върне).

А деянието му бе класифицирано като „самоотлъчка при неизяснени оперативни обстоятелства” един вид : отлъчил се по време на служба. Беше отписан от наряд и порцион в столовата и с това досието му беше закрито.

Известно време разбира се беше под наблюдение т.е чрез наличните оптични средства с които разполагаше поделението , а именно един щабен бинокъл тип съветски и един далекоглед под наем от клуба „Млад астроном” към съвместното  читалище, но после постъпи аргументирано предложение че „обекта” може да бъде „снят от наблюдение” понеже не представлява заплаха за националната сигурност и понеже няма опасност да се укрие на друго място освен на Луната. Предложението бе прието единодушно на партийно събрание на местния актив.

И така считано от датата на приемането му по установения ред, никой повече не се осведоми за неговата по-нататъшна, така да се каже, съдба.

Всичко което се знае за него в последствие ни е известно от неговия собственоръчен дневник, който днес може също така да бъде разгледан в експозицията с лунни артефакти на съвместното читалище”Развитие” което след закриването на поделение Н0001, през 90-те години на миналия век вече се нарича  само: местно читалище. Пак тогава с настъпилите промени, той беше обявен за десидент и реабилитиран по инициатива на местния краевед Крайчо Раев, който и доказа посредством любителски фотоси от Земята че момчето ни  е пребивавало главно в района на нашата база и следователно не е напускало държавно установените граници на страната- в случая лунните такива.

От цялата тази история около забравянето на нашето момче на Луната , аз лично за себе си стигнах до извода че едно нещо е най-лесно да го забравиш когато не знаеш, че то е там където си го забравил.

 

(КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ)

Много се тъжно се смях, и по малко разсъждавах с „реалистични спомени и разбирайки“ :-)))
Защото си припомних и други недокументирани „лунни Истории“ толкова реални, че Земните Нозе да ти изтръпнат ;-)))
Ще очаквам продължението с интерес...
Включих се мазохистично, може би за малко, но ще прочета :-)))
Лекс