(комедия в три действия по случай годишнината от подвига на НАСА)

                                 

КЛЕФКИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛУНОВОД (астронавт)

 

 

Стъпка на Нийл Амстронг-ясно личи кой връз кой е стъпвал

„Как стъпихме на Луната преди американците”

ШРИФТ СТРОГО СЕКРЕТНО тип „HebarB”

ДОКЛАДНА №Н-Абройпо_ред42316

(да се чете само за справка и сверка)

 

-А, бе знам аз, то и на времето си беше модерно с Ай-фон, но го имаше само по второ направление и затова ползвахме магнетофони....(извадка от запис прихванат със СРС)

-Тази история ти я разказвам на две на три девойче, понеже тя самата се случи на две на три. Ти какво записваш с тоя мегнетифон?

- Това не е магнетофон това е Ай-Фон. Аз съм журналистка, затова записвам и правя интервютата си с ай-фон. Сега така е по-модерно. Не е като по ваше време.

Младата журналистка се подсмихна снизходително под мустак, въпреки че нямаше и продължи.

-          Бихте ли ми разказали онази история с Луната. Аз събирам градски легенди и селски фолклор и затова...

-          Това не е никакъв фолклор, това да не ти е „Полегнала е Тодора”, няма никакви легенди тук...

-          Добре добре , нека да е просто история.

-          Де да беше така просто но карай...

 

Това се случи през 1960 и „едикоя си” година.

Получихме поръчение да изпратим наш уред на Луната по случай „Едикой си”  Конгрес на Партията и ние, тогава млади и буйни момчета, аз-Капитана, Кольо Фишека, Мичо Фърчиластовица тире Космонавта и експерименталното куче Балкан  се заехме с голям ентусиазъм.

Де да знаем, че имало аналогична програма и то в НАСА. Тогава тез неща не се знаеха като сега...

 От близкото  „Н”-ско поделение ни подариха бракувана установка за ракети С-300 и с малко помощ от пионерския клуб по авиомоделизъм и от пенсионерския клуб по „Летателни навици” в лицето на местния учител по физика бае Георги Майтапчиев спретнахме набързо една кратка и ефективна лунна траектория, която той беше изчислил в съавторство със стария си колега по математика бай Митьо Безподобния.

--Момчета, рече вече побелелия учител многозначително. То тая работа е проста. Аз съм бил и през Първата и през Втората война на фронта. И едните и другите лъжат!

Тука ние го погледнахме някак си недоверчиво и с недоизказано недоразумение, разбираш ли.

-Какво толкова не разбирате? Трябва само да им хванеш коефициента на дезинформация (Кдф) и си готов. Луната въобще не е на 340 000км от Земята, както го твърдят и километри за да НЕ може никой дори и да си помисли да лети до там преди тях, камо ли да ходи, па и за повече бюджет за бензин разбира се. То така се прави....Ама ние с вас просто отиваме , кацаме и ..се връщаме за мача по телевизията в събота. Както е казал другаря Ленин : Veni,vidi,vici…

Бай Георги беше запален левскар и хич не ги обичаше политическите мероприятия. Нему дай само мачове да гледа. А предстоеше важен мач „Локо СФ”-„ЦСКА”  който той заклетия левскар за нищо на Земята(че и на Луната) не искаше да изпусне понеже се надяваше ЦСКА-то да падне. Затова и на бързо ни сметна траекторията, е така- на две на три както се прави омлет след нощна смяна, умножи растоянието по неговите си коефициенти (съответно Кдф_USA и Кдф_СССР) и ни изпрати по живо по здраво с натъртено и подчертано пожелание:

-И да се върнете овреме ей, че да си пием ракията преди първия съдийски сигнал.

След излитането първо видяхме двата спътника на Луната.

 В Космоса е тъмно като в рог. Няма осветление като на стадион „Васил Левски”, няма АЕЦ Козлодуй да ти свети, няма даже нищо за ядене....а бе с една дума бързаш да се прибереш.

 И хоп, ети ги те и спътниците  на Луната, насмалко  да се блъснем у единия...

Тогава некой от нашите вика:

-А бе, Луната няма спътници! Това трябва да са Демос и Фобос-спътниците на Марс!

Бре, ти да видиш, да не би бае Георги да е объркал траекториите...?- викаме си ние, ама така некак си тихо, да не земе да ни чуе гявола (демек ЦК-то, както той често се изразяваше)

Оказа се че не е. Ами то Альошката дето го взехме  от братския Съветски Съюзда да се повози с нас (тогава на всяка подобна мисия имаше по един Альошка за авторитет) имал бил само траекториите до Марс. Такова му било пък на него, съответното, поръчението от Москва: първо да кацнеме на Марс, че като кацнат американците на Луната да ги хване голем яд, че ние вече сме кацнали на  Марс.

Ама в бързината забравил да ни каже. То разгеле предната вечер се почеприхме туй онуй , така де, та и може и да е казало нещо такова момчето, не отричам, ама то кой ще му обърне внимание.

-А, бе братушка за малко да изпуснем мача бе- му викаме ние. Знаеш ли какво е това „ЦСКА” срещу „Локо София”- решаващ мач.

И по този повод отворихме една резервна бутилка „Слънчев бряг” за чрезвичайни ситуации и непредвидени траектории.

 Как и да е –изпратихме една совалка за оглед на Марс и бързо обръщаме към Луната.

Снимка на нашата совалка на Марс	Снимки на Демос и Фобос дето са като близнаци ама с известни разлики по азимут

 

-          Момчета, карайте направо по Тангентата, по Тангентата карайте, вика от Земята бай Георги по космическия домофон, супер притеснен че остава без сътрапезници за мача. И ни изчисли набързо една чисто нова космическа траектория така че да не блъскаме път по космическото околовръстно между Марс и Венера.

На Луната кацнахме има няма малко преди залез слънце и запяхме:

 „Настане вечер , месец изгрее, звезди обсипят свода небесен...”

Ние още тогава си знаехме, че всичко се намира под „свода небесен” както го е казал световния поет Христо Ботев, но ...карай да върви, нали бързахме за мача в събота.

Некои от наш’те искаха да напишат на лунната повърхност „Локо София” и да бегаме, но нали имахме все пак и научна прόграма.

Забихме знамето , обходихме де що има хълмове с лунния ровър от старо шаси на трактор„Болгар”, и разбира се, както си му е реда, бетонирахме част от „Морето на спокойствието” и от „Морето на безхаберието”. Не остана плажна ивица не бетонирана.

Така хем България стана на три морета хем  не остана съмнение кой пръв е бил тука .

И  се прибрахме навреме за мача.

Тука се прилуняваме постепенно....къмто Големия Кратер (или Кратер Максимус)	Българската база „Луната спи”	Българския трибагреник забит стърчи в далечината до базата
С „ровърите” изровихме насекъде....	Зимаме проби и... бегаме...отдалечение от базата се получава (там долу в ниското)	Ровърите ги оставихме за догодина..(тактически ход) Вече сме на n-кмтри  от Луната.Ония малките точки са нашата база и ровърите.
Марсианската почва не става ни за домати ни за краставици...доказано научно!	Пирамидите на Марс	Тука направо е зловещо
Алфа от Бета Проксима- отдалече се вижда че има живот на таа планета (Втори научен факт)	Тука минаваме много близко до Слънцето гигант- направо стана „напечено”	Най-накрая у дома...целим направо двора на бае Георги. „Приземяване, приземяване, приземяване..”

 

 

Това беше всичко, нема никаква романтика, нема никаква емоция.

Само дето Альошкята го извикаха на Червения площад ( така си викахме по онова време кодирано, ще рече: „да те извикат на червеното килимче да даваш обяснения”)- уж да му връчат награда. Цяла нощ бил мил площада с една кофа сапунка”ама на лунна светлина” докато му доде акъла да не каца на Луната, а първо на Марс. Така поне успя да поизтрезнее малко, но казва че му било весело. И картичка ни изпрати за спомен.

-Ето я и нея, тука беше в една кутия за обувки.

 

Скъпи товарищи, като се сетя какви приключения изживяхме чак не ми се говори. Не говорете и Вие!

Ваш Юра

(ние чак тогава му запомнихме името и установихме достоверно, че верно го били извикали на Червения площад)

                                                                               ***

После пък чак разбрахме, че след някое си време американците били кацнали на 100 метра от нашата база, но поради „желязната завеса” тоя научен факт го научихме със закъснение от 20-30 до 40 години когато повечето от нас вече бяха пенсионери, а някои (като експерименталното куче Балкан) и покойници.

Не ни се разправяше с разни журналисти и летописци и така си остана....

Пък и нали всичко беше от  секретно по- секретно, та никъде го нямаше отразено в архивите. Освен разбира се в дневника на читалище „Развитие” на космическото село Горно Байконурово под инвентарен № 44-824 ВРХ.

ПП.  Може да го намерите и днес ако ви се ходи по чукарите до Горно Байконурово, щото пътя до там е толкова разбит, че и не ви трябва да ходите до Луната. Само пуснете една телеграма 2-3 дена по рано до Селсъвета, че  да извикат как Гинка библиотекарката да ви отключи читалището.

 

 

(край на част Първа)