По „стара”  традиция ние българите се търкаляме по поляни и ливади два пъти в годината. На Еньовден и на Цветница. Това е древен ритуал по овъргаляне в езически суеверия и поверия от което ни става весело и придобиваме учуден и глуповат вид . След това нашите девойките се кичат със цветя , прегръщат дървета и пънове и си наричат някое биле за някое либе. После се яде.

В общи  линии така се празнуват у нас тези (пък и останалите)християнски празници.

Колкото и да изглежда странно за повечето българи обаче ,Цветница или още Връбница, е един друг, ма-а-алко по-различен празник.

Сега ще разкажeм за него, пък на който не му е ясно нека пита.

Всъщност това е празникът Вход Господен в Йерусалим.

На този ден Иисус Христос , влязъл в Йерусалим и целия народ излязъл да го посрещне. А го посрещнал този народ защото бил разбрал, че това е самият Господ Бог въплътен в човек, т.е посрещнат бил Той в Йерусалим като Небесен цар слязъл на земята. Затова всички викали „Осанна” и махали с палмови клонки за да го приветстват. У нас понеже по това време на годината имаме върбови клонки, ние Го приветстваме с клонки от върба. Оттам и името на празника Връбница (или Цветница).

Ще кажете обаче, ама той нали беше влязъл в града яздейки едно осле(малко магаре)? Как така го посрещнали като цар? И после това не е ли било по време на Римската империя? Тя нали си имала император?

Правилно , точно така! Добре сте внимавали в часовете по обща култура –културата на съвремието. Имало си и Римска империя имало си и император и никой цар не яздел по това време на осле(че и после, чак до наши дни, царе и императори се возели все на „мерцедеси”). Работата била в това, че старите евреи били доста начетени хора и от своите свещенни книги-обединени в една наречена Библия ,знаели прекрасно за идването на Небесния цар при тях и затова търпеливо го чакали вече близо 5000 години. Знаели дори, че ще язди осле, че ще носи мир и т.н.Когато всички пророчества в тази Библия, се изпълнили, повечето от тях веднага Го разпознали и Го приели с радост сред тях.

Не били обаче само древните ръкописи и папируси, които им подсказали, че това е Небесния цар или Месиах (Месия) както още Го наричали. Най-добре се убедили в това от проповедите, чудесата и изцеленията които Той вършел цели 3 години и половина, обикаляйки тяхната малка страна. Върхът на човешката почуда и потрес  било обаче възкресението на починалият от четири дена  Лазар. То се случило на предния ден (Лазаровден)и поразило цял Йерусалим. Затова неговите възторжени жители излезли по улиците и Го посрещнали като цар пред смаяните погледи на римските войници и управници.

Но както ни обръща внимание и св.Йоан Златоуст „Малките деца познали Твореца си, а непокорните бащи питали: кой е Този? Младото поколение възпявало Бога - а застарелите в зло питали: кой е Този?” И вижте само- тези на които Господ Иисус Христос правил благодеяния и личби, изцеления телесни и поучения със слово и наставления -не го познали! Точно те питали кой е този,докато малките деца на Йерусалим викали „Осанна във висините”!

Но нека мислим за светлата страна на празника понеже предстоят тежки дни на покруса.

Та това е което празнуваме днес.

Духовните измерения на празника обаче могат да бъдат най- различни. От една страна винаги на този празник ще се питаме: А ние българите ще успеем ли да влезем в Небесния Йерусалим? И още : А как ще ни посрещне там Бог Вседържител ? С палмови ли клонки  или  с дрянова тояга ? Всъщност ние от кои сме ? От децата ли които викат „Осанна” и разпознават по чистотата на душите си или от техните родители които се правят , че не знаят Кой е той? Т.е. онези които приемат благодеянията Му но уж не разбират думите Му и уж не знаят за какво е дошъл и какво изисква от нас.

В днешните същи времена ние се вглеждаме в лицата на нашите водачи и политици и се питаме „Кой е той?”  А отговорът знаем добре- той не е Месия, защото Месията е един и Той дойде на Цветница преди 1980 години, а ние Го не послушахме. Защото не ни обещаваше да получим земното царство и да ни направи господари на другите, а искаше от нас смирение и кротост.