Чудно е житието на този божи угодник и голям молитвеник, пълно с чудеса,изцеления, благодеяния ипроповеди.

 Тук ще представим видението на славния божи йерей за бъдещето на Русия и края на света което е имал в последната година от земния си път. (със съкращения)

Годините на страшни изпитания за Русия

„Господи, благослови! Аз многогрешния раб Иоан, иерей Кронщадски, записвам това видение. От мен е написано и от моята ръка това, което видях, и което предавам писмено. В нощта на 1-ви януари 1908 година, след вечерната молитва седнах на масата да отдъхна малко.... Не мина и половин час и чух лек шум, някой леко се докосна до лявото ми рамо и с тих лек ласкав глас ми каза: „Стани, рабе Божий Йоане, ела с мене”. Аз бързо станах. Виждам, пред мен стои дивен чуден старец, бледен, с побелели коси, в мантия, в лявата си ръка държи четка. Погледна ме сурово, но очите му бяха ласкави и добри. От страх тогава едва не паднах, но чудният старец ме подкрепи – ръцете и нозете ми трепереха, исках да кажа нещо, но езикът ми не се обръщаше. Старецът ме прекръсти, и ми стана леко и радостно – аз също се прекръстих. След това той с патерицата си ми посочи стената на запад и там със същата патерица написа: 1913, 1914, 1917, 1921 1930, 1933, 1934 година.

Създаването и рухването на комунизма. Възникване на дяволска църква

 "Отиваме по-нататък – влизаме в голям храм. Исках да се прекръстя, но старецът ми каза: „Тук е мерзост и запустение”. Ето, виждам многомрачен и тъмен храм, мрачен и тъмен престол. Сред черквата няма иконостас. Вместо иконите висят някакви странни портрети със звероподобни лица и остри калпаци, а на престола няма кръст, а голяма звезда и Евангелие със звезда, и горят свещи от смола, - трещят като дърва, и чаша стои, а от чашата идва силно зловоние, и оттам пълзят всякакви гадини, жаби, скорпиони, паяци, страшно е да се гледа всичко това. Просфорите също са със звезда; пред престола стои свещеник в ярко червена риза и по ризата пълзят зелени жаби и паяци; лицето му е страшно и черно, като въглен, очите му са червени, а от устата излиза дим и пръстите са му черни, като че са в пепел. Ох, Господи, колко е страшно – след това на престола скочи някаква мерзка, гадна, безобразна черна жена, цялата в червено със звезда на челото и се завъртя на престола, след това изкрещя като нощна сова из целия храм със страшен глас: „Свобода” – и стана, а хората като безумни започнаха да бягат около престола, да се радват на нещо, да крещят, да свирят с уста и пляскаха с ръце. След това започнаха да пеят някаква песен, - първо тихо, след това по-силно, като псета, след това всичко се превърна в зверско ръмжене, след това в рев. След това блесна ярка мълния и удари силен гръм, земята затрепери и храмът рухна и се провали вдън земя....
Старецът ми отговори: „Храмът, свещениците и хората са еретиците, отстъпниците, безбожниците, които са отпаднали от вярата Христова и от Св. Съборна и Апостолска Църква и са признали еретическата живообновленческа църква*, която няма Божията Благодат. (създадената и съществуваща в Русия между 1920-1943г. т.нар. „Жива Църква”, а всъщност правилно е да кажем мъртво-родена. Бел.авт.)

Ние отидохме по-натам. Гледам – идва маса хора, страшно измъчени, на челото на всекиго от тях има звезда. Те като ни видяха зареваха: „Молете се Богу за нас, свети отци, много ни е тежко, а ние сами да се молим не можем. Бащите и майките ни не ни учеха на Божия Закон и дори християнски имена нямаме. Не сме получили печата на дара на Светия Дух”

Избитите над 41 000 свещенници и духовници след 1917г.

„Ето, погледни, - посочи старецът с ръка, - виждаш ли?!” Виждам планина. – Не, това е планина от човешки трупове, цялата в протекла кръв. Прекръстих се и попитах стареца, какво означава това? Какви са тези трупове? – Това са иноци и инокини, странници, страннички убити за Светата Съборна и Апостолска Църква, които не са пожелали да приемат антихристовия печат, а са пожелали да приемат мъченически венец и да умрат за Христа.

Смъртта на царското семейство

Но изведнъж старецът се обърна към северната страна и посочи с ръка: „Виж!” Погледнах и виждам: Царския дворец, а наоколо бягат разни породи животни и с различна големина зверове, гадини, дракони, свистят, реват и пълзят в двореца, и вече са припълзели на трона на Помазаника Николай ІІ, - лицето му е бледно, но мъжествено, - той чете Иисусовата молитва. Изведнъж тронът се поклати и короната падна и се търкули. Зверовете ревяха, биеха, душеха Помазаника. Разкъсаха го и го стъпкаха, като бесове в ада, и всичко изчезна.

 „Виж!” – виждам, че се е показало бледно сияние. Отначало не можах да го различа, но след това стана ясно – показа се Помазаникът неволен, на главата му има венец от зелени листа. Лицето му е бледно, окървавено, със златно кръстче на шията. Тихо шепнеше молитва. След това ми каза със сълзи: „Помоли се за мене, отче Иване, и кажи на всички православни християни, че умрях като мъченик; ............. Не търсете гроба ми, - трудно ще го намерите. Моля те още: моли се за мене, отче Иване, и ми прости, добри пастирю”.

Печатът на антихриста

"След това виждам: идва маса народ; стари и млади, и всичките са в червени дрехи и носеха грамадна червена звезда петоглава и на всеки край седяха по 12 бяса, а в средата седеше сам сатаната със страшни рога и крокодилски очи, с лъвска грива и страшна паст, с големи зъби и от пастта изхвърляше зловонна пяна. Целият народ крещеше: „Ставай, заклеймени с проклятие”. Появи се маса бесове, всичките червени и клеймяха народа, слагайки на всекиго печат на челото и на ръката във вид на звезда. Старецът каза, че това е печатът на антихриста. Аз се изплаших силно, прекръстих се и прочетох молитвата: „Да воскреснет Бог”. След това всичко изчезна като дим."

Последни дни и царството на антихриста

След това старецът се помоли, прекръсти се три пъти на изток и каза: „Ето, изпълни се пророчеството на Даниил. Мерзостта на запустението е окончателна”. Видях Иерусалимския храм, а на купола му звезда. Около храма се тълпят милиони народ и се стараят да влязат вътре в храма. Исках да се прекръстя, но старецът задържа ръката ми и пак каза: „Тук е мерзостта на запустението”. Влязохме в храма, където имаше много народ. И ето че виждам престол сред храма. Около престола в три реда горят смолени свещи, а на престола седи в ярко червен порфир всемирният управник-цар, а на главата златна корона с брилиянти със свезда. Попитах стареца: „Кой е този?” Той каза: „Това е антихриста”. Висок ръст, очи като въглен черни, брада черна като клин, свирепо лице, хитро и лукаво – звероподобно, орлов нос. Изведнъж антихриста стана от престола, изправи се в целия си ръст, вдигна високо глава и протегна към народа дясната си ръка – пръстите му имаха нокти като на тигър, и зарева със своя зверски глас: „Аз съм вашият бог, цар и управник. Който не приеме моя печат, тук ще умре”. Всички паднаха на колене и се поклониха и приеха печата на челото си. А някои смело се приближиха до него и силно възкликнаха заедно: „Ние сме християни, вярваме в Господа наш Иисус Христос”. Тогава в един миг светна мечът на антихриста, и главите на християнските юноши паднаха и се проля кръв за Христовата вяра. Ето, водят отроковици, жени и малки деца. Тук той още по-лошо освирепя и закрещя зверски: „Смърт за тях. Тези християни са мои врагове – смърт за тях”. Тук и последва моментална смърт. Главите паднаха на пода и православна кръв се разля по целия храм. 

След това водят при антихриста десетгодишен отрок на поклонение и му казват: „Падни на колене”, - но отрокът смело се приближи до престола на антихриста: „Аз съм християнин и вярвам в нашия Господ Иисус Христос, а ти си изчадие на ада, слуга на сатаната, ти си антихрист”. „Смърт!”, - със страшен див рев им зарева. Всички паднаха пред антихриста на колене. Изведнъж хиляди гръмове прогърмяха и хиляди мълнии с огнени небесни стрели полетяха и поразяваха слугите на антихриста. Изведнъж най-голямата огнена кръстообразна стрела долетя от небето и удари антихриста в главата. Той махна с ръка и падна, короната отлетя от главата и се разсипа на прах, и милиони птици долетяха и кълвяха труповете на нечестивите слуги на антихриста.......

Нападна ме голям страх. Бях ни жив, ни мъртъв. Ето, виждам ангели летят и пеят: „Свят, Свят, Свят Господ”. Огледах се – старецът стоеше на колене и се молеше. После стана и ласкаво каза: „Не скърби. Скоро, скоро е краят на света, моли се Господу. Той е милостив към Своите раби. Вече не години останаха, а часове, и скоро, скоро е краят”. След това старецът ме благослови и посочи с ръка на изток казвайки: „Аз отивам ето там”. Паднах на колене, поклоних му се и виждам, че той бързо се отдалечава от земята. Тук го попитах: „Как е твоето име, чудни старче?” След това възкликнах по-високо. „Свети Отче, кажи как е твоето име?” – „Серафим, - тихо и меко ми казатой, - а това, което видя, напиши и не забравяй, че всичко това е заради Христа”. 

 Молитва към св.Йоан Кронщадски

   Отче Йоане досточудне! Ты добродетельми многими к Богу приблизился еси: недуги врачевати, страсти прогоняти и скорби утоляти. Темже смиренно молим тя: подаждь недугом нашим изцеление и страстем врачевание, находящия же на нас скорби утоли и радость духовную в серца наша всели.И помози нам подражательми быти святаго твоего жития и всех благих твоих деяний, яко да сподобимся с тобою наследия Царствия Небеснаго. Аминь.