Постинг
21.06.2009 01:00 -
откъси
откъс от цикъла : "Писма до края на предела и обратно"
част 3 " Kniga finale"
автор: Данаил Димитров
*
* *
".....Напоследък съм съкрушен и обезкуражен от всебщата лудост и безумие което шевства по целокупния свят.Сякаш минаха векове откакто убиха с ритници онова момче в Студентски град а друго изчезна без никаква следа или откакто в Белгия психар накълца с нож децата и възпитателката в детска градина. Оттогава се появиха толкова много нови ужаси че съзнанието не смогва да ги възприеме а е минал само месец от предишните. Човечеството е болно по рождение и хората няма да спрат да се самоизяждат,да си вадят червата и да си избождат очите –те затова бяха изгонени от рая, да живеят в труд и мизерия и да си върнат човешкия образ ако могат.Но все пак ми се щеше да не е така.Уви божият гняв и наказание са такива и чашата трябва да се изпие до дъно. Вчера пък се разхождах пред НДК заради незаслужено топлия февруарски ден (12.02) и за пореден път съзерцавах паметника на българската държавност.Той не е спирал да ме удивлява през всичките тези години. За мен това е единственият „динамичен” паметник в света.Паметник- хамелеон.Оставяме настрани естетическите му качества които харесвам въпреки мнението на масата хора че е странен.По ценното е че тупти с пулса на времето и се променя ведно с промените в българската душевност-нейна еманация и точно скроена дреха. При комунизЪмът -беше монолитен с ясно декларирани лозунги ,внушаващ и недостъпен. Ако го доближиш и почнеш да разглеждаш изниква милиционер и аха да влезеш на „отчет” (знам го от опит).С демокрацията започна и новата му мимикрия-стана свърталище на наркомани,градска тоалетна ,тенекиена консерва боядисана с графити.Лозунгите от стените му паднаха първи ,после плочките –конструкцията му се оголи като на прокажен старец.Той стана един вид „актуално състояние” на държавността.Заставаш пред него и вече знаеш всичко за държавата и хората в нея. А виждаш и колко точни са скулптурните образи-най отдолу са Книжовниците Кирил и Методии,над тях Държавника със скиптър и корона,после Мъчениците –загинали мърцина за разни химери като комунизъм ,хуманизъм,свобода и прочие .. а на върха на пирамидата от ценности гордо се пъчи работника-пролетарий. Всъщност в зависимост от времето и ракурса под който се гледа това е и бореца-мутра ,лумпен ,фен на ЦСКА и Левски ,чалгар или просто„бизнесмен”. Чудех се с какво ще ме изненада днес но не можах да го предвидя.Това беше един човек горе на върха заплетен като муха във металната му паяжина. Помислих че е от преклонната ми възраст и напрегнах цялата си оптика за да го видя.Нямаше грешка,взех го за клошар в началото но после разбрах че е някакъв шемет с фотоапарат. Седи там горе и снима там долу.Хили се някакъв... Е значи това е и единственият обитаем паметник в света! Така и така говорим за изкуство та да уточним многоуважаема Г-жо Серафимова онзи ремарк относно моите живописни опити. Те принципно не следват практиката на репродукция и римейк на световните шевдьоври поради вродения мързел и недоволство на автора от евентуалните резултати. Във фондохранилищата на Галерията по Изящни Изкуства-Овча Купел след дълго проучване и за ваш (а и мой) голям късмет бяха намерени няколко ранни творби които биха могли да се приемат за опити да се проучат добрите образци на живопистта и най вече графиката.Те обаче са по скоро учебни рисунки с графит в началния момент от натрупване на умения и познания.Веднага след това и до края на творческия си път авторът се е вълнувал само от стойностни неща генерирани единствено от собственото му въображение и светоусещане а и да се надяваме божието благоволение. Същото важи и за музикалните проникновения които са неизмеримо повече-но затова пък и за съжаление доста по трудни за възпроизвеждане.Тях няма да коментирам повече докато не се взема в ръце и не подготвя малък обзорен албум от 20-30 неща с които да илюстрирам процеса си на музициране. Затова днес представяме на Вашето внимание една изключително рядка селекция от работи с въвеждащи пояснения и коментари за ценители.Става въпрос за няколко графики от период 1975-77г. (или 5ти-7ми клас по моето летоброене) Своеобразен водораздел между копизма и творчеството. Първата е едно анатомично проучване от 1977г. което аз като „критик” и познавач смятам за постижение на автора особено в пресъздаването на светлината, а второто е учебен рисунък на антична ваза-за съжаление малко избелял с времето и по тази причина загубил обемност и изразителност. Ето ги и тях:......................." (следва продължение)
част 3 " Kniga finale"
автор: Данаил Димитров
*
* *
".....Напоследък съм съкрушен и обезкуражен от всебщата лудост и безумие което шевства по целокупния свят.Сякаш минаха векове откакто убиха с ритници онова момче в Студентски град а друго изчезна без никаква следа или откакто в Белгия психар накълца с нож децата и възпитателката в детска градина. Оттогава се появиха толкова много нови ужаси че съзнанието не смогва да ги възприеме а е минал само месец от предишните. Човечеството е болно по рождение и хората няма да спрат да се самоизяждат,да си вадят червата и да си избождат очите –те затова бяха изгонени от рая, да живеят в труд и мизерия и да си върнат човешкия образ ако могат.Но все пак ми се щеше да не е така.Уви божият гняв и наказание са такива и чашата трябва да се изпие до дъно. Вчера пък се разхождах пред НДК заради незаслужено топлия февруарски ден (12.02) и за пореден път съзерцавах паметника на българската държавност.Той не е спирал да ме удивлява през всичките тези години. За мен това е единственият „динамичен” паметник в света.Паметник- хамелеон.Оставяме настрани естетическите му качества които харесвам въпреки мнението на масата хора че е странен.По ценното е че тупти с пулса на времето и се променя ведно с промените в българската душевност-нейна еманация и точно скроена дреха. При комунизЪмът -беше монолитен с ясно декларирани лозунги ,внушаващ и недостъпен. Ако го доближиш и почнеш да разглеждаш изниква милиционер и аха да влезеш на „отчет” (знам го от опит).С демокрацията започна и новата му мимикрия-стана свърталище на наркомани,градска тоалетна ,тенекиена консерва боядисана с графити.Лозунгите от стените му паднаха първи ,после плочките –конструкцията му се оголи като на прокажен старец.Той стана един вид „актуално състояние” на държавността.Заставаш пред него и вече знаеш всичко за държавата и хората в нея. А виждаш и колко точни са скулптурните образи-най отдолу са Книжовниците Кирил и Методии,над тях Държавника със скиптър и корона,после Мъчениците –загинали мърцина за разни химери като комунизъм ,хуманизъм,свобода и прочие .. а на върха на пирамидата от ценности гордо се пъчи работника-пролетарий. Всъщност в зависимост от времето и ракурса под който се гледа това е и бореца-мутра ,лумпен ,фен на ЦСКА и Левски ,чалгар или просто„бизнесмен”. Чудех се с какво ще ме изненада днес но не можах да го предвидя.Това беше един човек горе на върха заплетен като муха във металната му паяжина. Помислих че е от преклонната ми възраст и напрегнах цялата си оптика за да го видя.Нямаше грешка,взех го за клошар в началото но после разбрах че е някакъв шемет с фотоапарат. Седи там горе и снима там долу.Хили се някакъв... Е значи това е и единственият обитаем паметник в света! Така и така говорим за изкуство та да уточним многоуважаема Г-жо Серафимова онзи ремарк относно моите живописни опити. Те принципно не следват практиката на репродукция и римейк на световните шевдьоври поради вродения мързел и недоволство на автора от евентуалните резултати. Във фондохранилищата на Галерията по Изящни Изкуства-Овча Купел след дълго проучване и за ваш (а и мой) голям късмет бяха намерени няколко ранни творби които биха могли да се приемат за опити да се проучат добрите образци на живопистта и най вече графиката.Те обаче са по скоро учебни рисунки с графит в началния момент от натрупване на умения и познания.Веднага след това и до края на творческия си път авторът се е вълнувал само от стойностни неща генерирани единствено от собственото му въображение и светоусещане а и да се надяваме божието благоволение. Същото важи и за музикалните проникновения които са неизмеримо повече-но затова пък и за съжаление доста по трудни за възпроизвеждане.Тях няма да коментирам повече докато не се взема в ръце и не подготвя малък обзорен албум от 20-30 неща с които да илюстрирам процеса си на музициране. Затова днес представяме на Вашето внимание една изключително рядка селекция от работи с въвеждащи пояснения и коментари за ценители.Става въпрос за няколко графики от период 1975-77г. (или 5ти-7ми клас по моето летоброене) Своеобразен водораздел между копизма и творчеството. Първата е едно анатомично проучване от 1977г. което аз като „критик” и познавач смятам за постижение на автора особено в пресъздаването на светлината, а второто е учебен рисунък на антична ваза-за съжаление малко избелял с времето и по тази причина загубил обемност и изразителност. Ето ги и тях:......................." (следва продължение)
Следващ постинг
Предишен постинг
