*   Тази история започва някъде от средата поради единствената причина че началото и не бе никак правдоподобно.Ако обичате разкази от които нищо не се разбира но затова пък са интригуващи по своему най добре намерете удобно местенце за четене и обезателно си подберете подходящо за случая скапано време, най добре мрачно облачно леко мъгливо и обещаващо дъждовно. Едно време светът беше подреден така че хората живеещи в такова време четяха и пишеха истории които едни други хора живеещи сред хубаво и приятно време преживяваха.Днес обаче нещата така се объркаха че нищо не може да бъде подредено по нормален начин.Затова ако почнем разказа от средата нищо не губим-нито Вие нито Аз. А ето какво се случва в средата на тази история за Света в който един конфитюр от арония може да бъде толкова съществен за еволюцията колкото и поничките с пудра захар изложени на утринното слънце.   Разглеждайки един от новите продукти на компанията за нови продукти ”Ригенс” в качеството си на доброволен разглеждач на продукти на всякакви компании с временен договор за 50 цента на час попаднах на малък уред приличащ на стъклена топка въртяща се около хоризонтална ос.Съгласно описанието на инструкцията това беше времеви далекоглед за забавление на пътуващи по крайните маршрутни линии на Мегагалактиката.Поръчан беше от транспортната компания обслужващи линиите и естествено щом аз го държах в ръце значи беше в процес на изпитание.Основното забавление беше в това че насочвайки го в определен епизод от ежедневието или което и да е досадно настояще (дори това да е един обикновен понеделник,телефонен указател или доринапример...обикновен понеделник) далекогледът-топка винаги показваше средата на събитието. Пътуващите никога не можеха да установят коя точно половина гледат и докато разгадаваха ребуса като се питаха какво има преди или след средата на съответното събитие неусетно стигаха до крайната транспортна дестинация.                      Това беше то малката и безобидна хитрост на тази компания .Други компании си имаха други хитрости за да залисат своите пасажери и по този начин да оправдават досадните закъснения и забавяния по крайните маршрути. В интерес на истината те зачестяваха все повече и повече и като че ли времето в тези отдалечени маршрути започваше да се разтяга и неминуемо водеше до закъснения въпреки напълно точно изпълненият маршрут. Наричаха феномена -локумено време. Но това си оставаха спорове и теории на физиците а компаниите имаха сериозни проблеми с растящото море от искове за просрочия и не малките суми които плащаха по тях. Затова и хора като мен изкарваха по някой и друг цент. Аз обаче бях оттегчен до начална форма на смърт и с радост чаках края на изпитанията когато изплащаха хонорарите иначе мизерни по своята същност каквато е същността на всеки хонорар.И тъй като почти всички тестове бяха вече минали и не се очакваха изненади реших малко да се позабавлявам.Затова обърнах далекогледа наопаки колкото и да е трудно да обърнеш една топка на опаки, и с любопитство погледнах през голямото му стъклено око.Бях го насочил към някаква книжка захвърлена на седалката до мен изоставена навярно от отегчен пасажер докато транспортната капсулата се плъзгаше убедително към крайната си цел. Наближавахме последната спирка и малкото останали пътници се готвеха да слязат отегчено поемайки към сънените си обиталища преди да започне новият ден. Изморени от нощни дежурства и късни смени те бяха изоставили като при отстъпление на огневи позиции брошури ,вестници, цигарени кутии и какво ли още не из целият район на транспортната капсула а за мен това беше идеалната „хранителна среда”. Като всеки професионален разлеждач аз бях проверил почти всяко потенциално място и всеки потенциален обект. Време беше за забавление: нека видим какво ни показва това чудо на модерните технологии призвано единствено да ни разсейва от натрупаната умора. Вгледах се внимателно в прозрачната сфера на далекогледа. По цялото протежение на тумбестата му формасъвсем необосновано протече надпис:   „..в наши дни - някъде в Източна Европа (лявата част на континент останал встрани след създаването на континентите)....”               Ама ,че работа помислих си аз,такъв континент отдавна не съществуваше. Какво ли е ще да е събитието щом това му е средата, тя пък е някъде далеч в миналото? Без да искам и изненадващо за мен самият въпреки че оставаха 30-40 минути до края на проклетите тестове и до мизерабълния хонорар аз се вгледах учудено в глуповато изцъкления уред.Пропуснах да кажа , че автоматичният му фокус се активираше само при по продължително вглеждане така че след известно време образа се проясни и в него се изтърколиха звуци от татрузене на очевидно дървени маси и столове по очевидно дървен под. Образът не беше от най ясните но това си беше играчка така или иначе.Виждаше се все пак достатъчно добре опушен бар или по скоро кръчма пълна със задръстеняци от първи порядък.
Такива в наше време наистина нямаше,откъде ли се бяха взели? Дори ,казвам Ви съвсем скоро бяха докарали на буксир няколко прогнили кораба от стара мисия до Кентавър Алфа-та на тях бяха открили астронавти- изследователи и научни работници които така и не бяха разбрали че са се загубили преди 400-500 години.Но дори и те не изглеждаха толкова потресаващо загубени и задръстени....Затова с интерес се вслушах в това което се чуваше от говорителя въпреки лошото качество на звука и непрекъснатите смущения:     „      - Казвам Ви момчета, това е нещо страхотно!Вижте какво пише тук:” НАСА засече сигнал от неизвестен източник повтарящ се на равни интервали от 33,3 секунди от място което на всички карти е означено като напълно празно.Това е първият сигнал засечен в цялата история на проучването на Космоса за който специалистите са единодушни че е от изкуствен произход...” -          По дяволите това е страхотно знаех си че не сме сами , няма как да сме сами,а пич ?   Всички някак си се въодушевиха и дори някой предложи да пият за това тази новина да се окаже сериозен повод за още пиене. Чукнаха бирите и продължиха разпалено разговора за най актуалната тема от деня.Тя постепенно измести твърде много други банализирани теми за да бъде поредната сензация на журналистите. Може би наистина се превръщаше в „повод” както всички тук я наричаха. Неусетно споровете се пренесоха и на съседните маси и като че ли нямаше единно мнение дали всичко ще излезе вярно.Като че ли трябваше арбитър и в настаналата неловкост изпъкна силуета на високият кокалест старец в края на бара.Той сякаш не се вълнуваше от всичко тук и това накара най разпаленият посетител –младо пъргаво момче чиято професия сигурно беше аниматор на групи или поне обществен активист да наруши благоприличието.
-Извинете Господине! Господине-повтори той,прощавайте какво мислите за нашия спор ,искам да кажа какво е Вашето мнение...Вие сте най –възрастния сред нас не може да нямате мнение по въпроса и дали не бихте го споделили с нас,така да се каже вашата гражданска позиция...”    (всъщност сега като се замисля това момче може би си беше просто един стажант журналист)   „ Старецът се обърна и някак си добродушно и безгрижно каза :
-Ами , че то няма никои освен нас момчета!Защо се вълнувате чак толкова! После пак замълча......... Тонове погледи се стовариха върху него но той не помръдна и след минута сам продължи.
-Всичко това са шумове от скърцащи космически намерения- изхвърлят ги дрейфуващите транспортни кораби зад големият метеоритен пояс на Юпитер .Те обаче са кораби фантоми и на тях отдавна няма никой.Бяха последните кръстосвачи на Вселената...и то преди доста време.Сега вече не остана никои-сами сме ,съвсем сами!ааама страаашно сами...! и отпусна ръка на масата. Настана неловко мълчание,никой не разбра и дума от всичко това но стана някак си зловещо-винаги става зловещо когато не разбираш нито дума. -          Хе то вие не се притеснявайте чак толкоз, не е дошъл краят на света !Просто в него няма никой друг!-вече по спокойно добави той. Никой не беше чувал за космическите намерения и това невероятно усили интереса към тезата на този и без друго страннен и твърде съсухрен мъж. В дъното на бара някаква купчина в кожено яке и качулка на мръсно сив суичер се размърда за да разнесе две вълни алкохолни пари и някак си проговори. -          Ей, старче а бе какви ги плеещиш!Седис си тукк нек,ъв......ммм... а бе нали те виждам съмнителен си некъв тук ...ммм...сеедиш си....!-започна не дотам изтрезнялият член на компанията но сам спря защото внезапно усети високоволтова дъга напрежение около себе си което вкупом другите излъчваха в този момент.Да прекъснеш единствената неочаквана реплика появила се в последните 10 години в малък бар с 98%постоянен състав и при това да си мъртво пиян беше едно от най опасните постъпки в това измерение. -          А защо мислите така Господине!след кратка пауза отново продължи първото момче. -          Защото знам цялата история на този свят и на тази нещастна планета ,синко!Искаш ли и ти да я научиш!Страх ли те е да ти я разкажа...а? Имаш ли кураж да я погледнеш в очите? -          Ами ......даа защо не !не много уверено в себе си подхвана то и се огледа за подкрепа.И без друго спря тока !Пък и ние не бързаме –нали момчета!Момчетата закимаха нямайки какво да правят друго и примирайки от зле прикрито любопитство. -          Ами вижте сега!Всичко започва доста отдавна ,но и не чак толкова отдавна.Тогава Вселената е била една друга Вселена-имала е атмосфера така както нашата Земя и гравитацията е била съвсем различна.С други думи в нея свободно е могло да се предвижваш на огромни разстояния от по няколко Галактики.Обхождането на Цялата разбира се е отнемало време но е имало и страшно много енергия.Всъщност...стареца се засуети и извади от странната си чанта малка книга подвързана с еленова кожа и сребърен обков . Изглеждаше странна и много стара...и подвързана с еленова кожа и сребърен обков. -          Всъщност-рече той, имам една книжка ,сега ще ви я покажа ,тук са описани много неща свързани с този период.Ако искате ще Ви почета малко! -          Да да карай!-повечето паднаха подвластни на детския синдром за слушане на приказки и истории и се наместиха удобно на столовете си....”     Нещо ме сепна и докато осъзная какво се случва капсулата на транспортера спря и мек глас потъна във въздуха колкото да ме подсети че сме стигнали крайната дестинация благодарение на незнамкоя си незнамкакваси незнаколкоси Транспортна компания.Аз се заоглеждах и засуетих защото осъзнах че наистина сме пристигнали и …да му се не види …че този уред наистина работи-съвсем не разбрах как мина всичкото това време.  Не исках точно сега да слизам …не може ли да си догледам наблюдението –попитах аз но около мен не беше останал никой а мекият глас-памук ме подкани да тръгна към изходите за да си взема хонорара и за да затворят станцията. Беше рано сутринта и всичко се готвеше да заспи.   Грабнах връхната си дреха и уреда който наричах вече „око -изцъклено стъклено ” и с неохота понечих да сляза на перона .В този момент погледът ми се плъзна бегло върху книгата захвърлена върху седалката до мене-същата която стана обект на рутинните ми проверки на нови неизпитани и опасни уреди и …и...тук аз леко пребледнях.   Вече нямаше как да си откъсна очите от нея .   Срещу мен лежеше малка стара жълто-керемидена книжка подвързана с еленова кожа и сребърен обков която наистина изглеждаше много стара и много подвързана с еленова кожа и сребърен обков!         Книга Първа   Заглавие. ПЪТУВАНЕ С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ             (Или защо да не ползваме Междугалактическият транспорт еднократно след като обратното връщане е безсмислено) КРИМИНАЛНА НАУЧНА ФАНТАСТИКА С ЕЛЕМЕНТИ НАДОМАШЕН ТРИЛЪР         ------------------следва продължение-----------------------------