”ТрЪпери в пустоща „     финален филм със субтитри сценарист и режисьор: Данаил Димитров 

  Панталей се завърна в Зофиатаун спешно с първия самолет от Червеното плато. Бяха настанали някои междувременни промени.Още на аерогарата забеляза че вместо самолет пристигна влак който го взе и го откара на гара „Подуене.” „Това ще да е за спестяване на разходи” -реши той.  Метрото бе доведено до съвършенство. То бе интегрирано с нова ВиК линия свързваща Зофия, По-див и Бургъз. Така общият колектор беше и канализация и метро и петроло-газопровод (само в сряда обаче ). Ето защо всеки петък от Бургаз на станция „Вардар” пристигаше подводница на Трети Украински Флот и с мек тембър подканяше чакащите да се качват, защото „двери закрываются, следващая станция „Сердика” а патом и „Лывов мост” Брей станция „Лывов мост” я нямаше –помисли си Пантата. Но по нова технология мотрисата разполагаше с предно гребло от трактор „Беларус”, за да може да разрива внезапно появилия се  лед в канала по бул.”Сливница”. Подводницата правеше рязък завой на „Опълченска” и на „Сливница” по открит способ плъзваше по канала до „Лъвов мост”. Плуването в канала й се отдаваше много и тя често пъти взимаше това разстояние на бис тъй като пътниците много го желаеха. В крайна сметка стигаше до най-новия   мост наречен „Слонов мост”. Той се намираше на зоологическата градина, която сега беше купена от  братята бизнесмени Геле и Теле за частен терариум. Двата стари слона фланкираха и маркираха входа на терариума откъм Симеоновско шосе. Бяха залети с останалия бетон от замразените строежи по Банско, а хоботите им образуваха триумфална арка в стил „император Траян покорител на даките”.   -Брей брей –каза си Панталей .Само месец ме няма а колко работа съм свършил!?   Веднага се набиваше на очи и новия градоустройствен план на тауна изработен в духа на традициония Класицизъм и най добрите образци  в жанра. По точно бе взаимствано от безсмъртната творба на Данте Алигери – „Ад”. Градът беше организиран в 7 концентрични кръга –наречени кръговете на ада. Първият и най -голям се казваше „Околовръстен кръг”. Тук отново беше вкарана синергия и многопластовост на изказа –това беше едновремено  и път за коли и път за ТИРове и магистрала и ... ето най важното, пръстен за ускоряване на елементарни частици, какъвто и в Швейцария нямаха. Целият поток коли и шофьори се въртеше в кръг без да може да намери изхода, докато им излезат свитки из очите. Е за тия свитки беха сичките напъни. Енергията –„свитка” всъщност по самата си същност представляваше високоенергиен честотен източник, чийто добив се основаваше на бавното движение на потока в пръстена с около 15-20км.ч. Точно обратното на принципа залегнал в ускорителя край Женевското езеро, в който податомните частици се ускоряват с огромна скорост, карани от извратени физици да се блъскат едни в други изключително нехуманно и целенасочено. А тук бяхме свидетели именно на  бавната до приспиване скорост, която дава възможност за улавянене на частицата „свитка”, сортиране и подвързването й към ТЕЦ Зофия с цел производство на топлофикационни нужди. „Кой ги пръв открие голяма енергия ше добие”- така казваше Панталей по всички форуми и чатове и руумове, а думите му се повтаряха от уста на уста прелитаха над Мусагеница и Студентски град и ставаха крилати фрази та чак фрази -Пегаси. Следващите кръгове бяха все по малки, но все по кошмарни докато стигнат центъра. Набитото му око на трЪпер обаче веднага забеляза недоразвития пътен транспорт. Той отдавна искаше да направи от Зофиатаун световен оф-роуд център, част от Световната купа по мотокрос и бъги. Тези от Севлиево му бъркаха в здравето с тяхното „Севлиево гран при...”.  И тая недоизказаност в израза ...”гран при...” е при кого де, кажете си го направо. При кмета на Севлиево при кого. Снобари! И ще го кръсти „Зофия гран при ...завоя” Панталей остана доволен от себе си и се отпави към кръчмата в центъра където разбра че времето все пак се е изтърколило безмилостно бързо и червенокосата Мери се бе превърнала в червена бабичка.Тъкмо бе дошла линейка –хеликоптер да я откара в болница заради високо кръвно. Имаше и нова площадка за вЪртолетите на бърза помощ-тя беше на остров Белене тъй като той бе еднакво отдалечен от Зофиа  По-див и Бургъз.Там те се въртяха като въртоглави изчаквайки диспечерите да им дадат направление. Пък и имаше възможност откараните по спешност да хванат  какъвто си поискат транспорт в това число и воден.Повечето си правеха понтонен мост от раздаваните им надувни пояси и се прехвърляха на отсрещния бряг при Свищов. Често пъти обаче вЪртолетите оставаха на орбита в Космоса  поради гъстите мъгли .Те се издигаха прекалено високо над Витоша и зависваха над зофийския смог.Добре все пак че Белене се виждаше от Космоса пък и всяка машина бе съоръжена с педали за перките и те минаваха в икономичен режим на експлоатация в условията на безтегловност... -Обичам го тоя град бе ей!Град ли е чудо ли е! Ше взема да му остъкля с винкел целия квартал „Факултето” –да ме помнят хората с добро. Това прозрение го беше сполетяло там в пустоща защото той беше трапера на пустоща и защото дълго бе мислил кое така добре отразява дълбоката душевност на зофианци докато в един ясен ден разбра-това беха остъклените с винкел балкони на които те изхвърляха всичките си боклуци.Този именно балкон беше еманация на онази сложна и необяснима за всеки чужденец душевност разтопена като оловен слитък върху вестник „24 часа”. -Ето сега отново мога да оставя това място и да отскоча до някоя близка отдалеченост рече си Панталей и отново се върна на аерогарата.Този път на терминал 2. Там беше акостирал вече ферибота Оряхово-Бекет но понеже не му вършеше работа реши да изчака трамвая. Нещо закъсняваше по разписание понеже беше попаднал в задръстване на Цариградско шосе .В такива случай от управата на летището пускаха за малко спрениянт комбинат „Кремиковци” и чакащите тутакси заспиваха упоени от лепкав аромат на сероводород и букет от окиси -нямаше никакви оплаквания камо ли рекламации. Комбината и без друго беше задлъжнял на БДЖ и понеже аерогарите и трамваите отдавна бяха част от БДЖ –то той изплащаше чрез обгазяване огромните си борчове. Панталей се унесе и скоро заспа в един огромен диван насред залата за излитащи в очакване на голям и пухкав Джъмбо джет да кацне на пиацата за таксита –копърки „ОК в транс”.    Присъни му се че е облечен в красива тъмно синя униформа от леко вълнено сукно,оребрена с бели петлици на президентски гвардеец докато с едната си ръка напипваше порцелана на златната кокарда на фуражката .Бавно я намести готов да поеме лекия порив на вятъра и впери екзотичен поглед в далечината.     Сънуваше че е ватман на параход!         КРАЙ