За да бъде обяснено ясно защо темата на предишния постинг е толкова важна се налага едно уточнение . А то е : Кои са устоите на една държава и една нация ?   Елементарния и плосък двуизмерен отговор на днешното съвремие е : Демокрацията !   Дали обаче е така ?   Нека видим кой,кога и как е измислил тази социална система и какви са нейните ценностти?
  Както добре знаем демокрацията е въведена за първи път като функциониращ държавен механизъм в антична Гърция . Всъщност такава държава по това време не съществува –имаме поредица от независими малки полиси пръснати по бреговете на Егейско,Средиземно и Черно море .

Те са създадени от пиратстващи общности в района между Финикия и Балканите. Поради тази причина най удобния начин на съществуване е завладяването на малки заливи и острови с възможност за бърза и лесна евакуация по море ! Историята на Язон и златното руно е красива басня за морски пирати кръстосващи Черноморието и по точно златоносните брегове на Колхида. Нещо като тогавашна версия на Джак Спароу !   А какъв е законът на пиратството? Всички делят по равно (имат равен глас) и избират с вишегласие нов капитан . Толкоз !
Това е и прототипът на първата демокрация .   Затова тя става и толкова популярна например в Англия -една също островна и пиратска държава (припомням че корсарството е официално забранено преди 2-3 века ) .   Каква е политическата ориентация на тези държави- парите и плячката ! Каква е религиозната принадлежност – суеверие и магьосничество ! Какви са човешките и ценности – разврат и разгул !   Всичко което днес ни представят нейните наследници !       Затова връщането на България към нейния собствен исторически модел и ценностите на Православието са не само важни но и решаващи за оцеляването и !       ПП.  Ще кажете ”А как така демокрацията завладя все пак толкова проспериращи държави в Европа и света ?”   Отговорът е прост : Чрез революции ! Т.е. на абордаж !

Демокрацията на която робуваме днес е налагане на ред при управлението на тираните. Първообраз на "власт на на/рода",т.е. решението на рода /не на вожда/ като последна дума, е хилядолетен тракийски обичай. В този смъсъл съм склонен да приема за вярно изказаното твърдение, че Княз Крум е бил осъден на смърт от Рода си, след разорителните неуспешни войни с Византия.
Демограф