Старият Снобаров който беше дядо на Етиен по майчина линия, не веднъж беше казвал на своите потомци:
”Никога не напускайте България както направи вашия слабоумен братовчед Иван Снобаров (негов син). Днес той е инженер в една от водещите американски компании за светодиоди, но кой го знае? Останете в България за да блестите над другите и за да ви завиждат. Не ти ли завиждат –значи си никой”

Тази максима Етиен беше запомнил от малък и искрено съжаляваше, че не носеше фамилията на дядо си. За него Снобаров –младши бе истински светъл пример. Изоставил пътя на емиграцията който брат му Иван(Джон) Снобаров пое още през 90-те, той се отдаде на удачен бизнес в родната Бългерия и достигна завидни висоти. Всички във фамилията го наричаха- чичо Евър Грийн, заради сериозното му присъствие в „зеления бизнес”. Чичо Евър Грийн, притежаваше няколко ветрови парка в района на Каварна, за които закупи старо бракувано оборудване от Германия ,а получаваше в „зелено” тлъсти суми от държавата за развитието на „зелената енергия”. Имаше и акционерен дял в колекторен парк с фотоволтаика и какво ли още не. Но най-вече прякорът му „Евър Грийн” идваше от вечното му присъствие във властта, от времето на Перестройката та чак до наши дни. Той винаги беше „актуален” и Етиен Мръндаров "тире" Новоселски, не можеше да му се начуди.

Той самият, припадаше от умора да се труди на екологичния фронт и въпреки че въртеше педалите на еко-байка си, и не изпускаше нито една проява на еко-активисти, така и не разбра как се прави еко състояние. В големият род Снобарови, той бе една хилава вейка , чиято единствена радост бяха „спонтанните протести и демонстрации” за които „спонтанно” научаваше от своите братовчеди и близки, повечето от които видни столични интелектуалци и организатори на мероприятия. Всред тях имаше политолози, социолози и културолози, дори един полу-министър на които той не можеше да стъпи на малкия пръст, въпреки,че често се явяваше на сбирките им с елегантно копринено шалче втъкнато уж случайно в карираната му риза „Пиер Карден” и с неизменното си  цигаре за пурети в стил Андрей Пантев.

Но днес тези мисли, бягаха от него, така както бягаше вода по намазано с топла вакса Ауди Кю Седмица, а водата пък се стичаше така както изтичаха финансовите му възможности по бронята на същото това Ауди.

За поред „н”-ти път той отиваше с Хелен на „протест след шест” и изглежда нищо не можеше да помрачи протестният му оптимизъм. Той се бе отдал всецяло на владеещото го чувство са гражданска значимост и историчност, присъща само на великите личности от първи порядък.

Но точно когато двамата с Хелен бяха стигнали до площада пред Народното Събрание, на пътя им се препречи единствения възможен човек който Етиен не би желал да вижда в този момент. Без да е в състояние да направи каквото и да е било, той се изправи пред тях и неочаквано каза:

-Ооо Митко , здравей мойто момче! Какво правиш тук? Да не си дошъл случайно на протест?

Етиен пожълтя и се сля със жълтите павета пред Парламента, под които му се искаше ако може да потъне, но беше късно. Това беше баща му!

 

(край на втора част)

-към първа част-

danailvdimitrov.blog.bg/zabavlenie/2013/08/04/te-se-sreshtnaha-na-protesta-chast-vtora.1136415