Генетични изменения в православния код

Те са търсени  и умишлено предизвикани в генните лаборатории на „икуменизма”.  В тях е пълно със стереонаси, богослови-модернисти и авангардни християни върху които се извършват зловещи експерименти. Целта е създаването на „монах-амфибия”, който не само да обгрижва двете сфери на обществения живот но и да слезе под водата и под земята като започне да обгрижва дори падналите ангели. Той ще има хриле, ципа и люспи на очите за да може да пребивава и в дълбините сатанински и там да извършва „просветителската” си дейност или иначе казано ще „държи ума си в ада” непрестанно.Това е нещо като антииисусовата молитва в която той ще пребивава. Създадена му е вече и доктрина чийто носител е Силуан Атонски който призовава да се молим и за дявола, нали уж „трябва да се молим за нашите врагове” [1] , писателя М.Булгаков , който казва, че без сянка няма слънце и следователно имаме „остра нужда” от общуване със сенките и демоните, Достоевски с неговия „човекобог” като антипод на богочовека т.е на Иисус Христос и  др. т.нар. „мислители”  . Този нов мутант е предшестван и от няколкото успешни генни разработки на „християни-хибриди” които се явяват свързващото звено между мисионерстващи  и обгрижвани . Те имат тяло на православен и глава на еретик (за сега са разработени основно два модела, с глава на католик и с глава на протестант). Този мутант е един наземен „любоход” който пръска вселенска икуменическа любов към всички еретици и чуждоверци или просто „добри хора” без оглед на вяра и род. От него пътуващия в света пустинник трябва да се пази като от най- опасна зелена змия заплетена в зеленикавата трева на добродушието. Този „светско-християнски” хибрид е стъпил на гнило и хлъзгаво тресавище, а краката му са коренище забито дълбоко в земните недра и в „земното” като цяло. От тези недра той смуче сатанинска отрова и я предава в общуването си с хората. Докато мисълта на православния човек се устремява като лъч направо към небето. Двамата се срещат непрекъснато и всекидневно в света но не бива да се познават и дори да се поздравяват. Човекът-християн-хибрид и пустинника не бива дори да се здрависват, макар това да е изключително трудно. Те често са приятели от детинство, колеги ,съседи дори роднини или просто добри познати. Ала ги дели пропаст.

Лошият „добросамарянин”.

Той едва едва се различава от онзи библейски човек от гр.Самария за който всички сме чели. Но докато библейският самарянин си върви по своите си дела, то съвремения „добросамарянин” стои скрит зад някой храст и щом по пътя за Самария мине здрав и читав човек тутакси изкача и започва като „християнски тимуровец” „ да му помага” и „да му върши добро”. Ще го видите по форуми, фейсбуци, обществени протести, зелени и екологични сбирки, формални и неформални организации. Той праща мейли на всички страни като касетъчни бомби, агитира приятели и познати с призиви , да „вършим добро”,  да помогнем на този или на онзи изпаднал в беда или просто да събираме „подписи за каузи”. Знае всичко за всички и е прочел всякакви теории за всякакви модерни източни практики. Единственото четиво което не е чел е ... притчата за „добрия самарянин”.   Защото ако я беше чел щеше да види че той, библейският самарянин, е следвал даденото му от Бога послушание и е изпитвал Неговата воля по сърце. Когато е трябвало да пътува за града по работа той е пътувал, а когато Господ е „поставил” на пътя му човек в беда за проява на милосърдие, тогава му е сторил милост. С други думи изпълнил е закона записан в сърцето му, без да задава въпроси и без да търси отплата и признание за това, знаейки „че е слуга негоден и че върши това което му е заповядано да извърши”. Това съвременият „добросамарянин” не може да понесе-Някой друг да му казва какво е добро и какво зло, да му изпитва волята и желанията, а той да стои в примирителна анонимност.

 Принципно неговият маршрут не би трябвало да се пресича с този на пустиножителя понеже анонимността е смърт за тщеславната гордост. Самовглъбяването пък  е противоположно на обществената ангажираност, но точно поради тази причина „активиста –добротворец” търси да изобличи всички които не са като него в опасна „пасивност”, „примиренчество” и  „безхаберие”. Всеки който не застава в героични пози пред обществеността , който не е „борец” за правдини и не се храни здравословно с лимец заслужава порицание. Тези и подобни обвинения следва да приемаме безропотно и да отминаваме понеже ни предстоят още по изкусни и още по-опасни изпитания.

Дрехите на мазното охолство

Това са дрехите с които пребиваваме в света. Те са пропити, захабени, омаслени и импрегнирани от тшеславните ни течности. Тези течности излизат от „мастните депа” на душата - похот, власт, сласт. Затова в света хората често си сменят дрехите и непрекъснато ги перат или носят на химическо чистене. Това е поради немарливост и захабяване на душата, която се чувства непрекъснато мръсна и иска да се покрие с дрехи чисти, светли и от най-качествени материи. В същото време светците носят груба „власеница”, или най-прости дрехи, които ожулват и изглаждат всички телесни неравности и недостатъци, всяка телесна немощ и пристрастие и с това полират до блясък душата. Така те светят с нетварната божествена светлина отвътре навън и превъзхождат във всичко светската одежда.

Те се обличат в светлина.

Борбата с изобилието

Борбата с изобилието заливащо света е сред най-трудните подвизи на пребиваващия в него християнин. Кофите на изобилието преливат навсякъде, във всеки магазин, пазар, бутик, мол или най-обикновен търговски пасаж. Пустинникът трябва точно така и да гледа на тях - като на кофи за боклук. В тях се изхвърлят всички човешки отпадъци непотребни за спасението на душата - лъскави дрехи, храни, битова техника, филми, книги, механични играчки, технологични нововъведения, електроника, услуги, развлечения, възможности за работа, за почивка, за спорт, за хоби и т.н.

 В света се движим покрай сметище с пристрастия разлагащи се под палещите лъчи на нашите пожелания.

  Трябва да подминаваме тяхното зловоние с погнуса и да търсим онези чисти и благоуханни места, в които можем да мислим за Бога. Всяко място очистено от мисли за света може да стане наше убежище за това - и пейката в парка и трамвая и шумния площад. Не човеците пречат с присъствието си на нашето уединение, а нашите мисли, които непрекъснато се заплитат в светското изобилие. Материалното изобилие е хранителната среда на нашата погибел. Който се храни с изобилието на този свят бавно трови душата си. Затова от материалното изобилие трябва да страним като от духовна гангрена. (виж стъпало 1-Лествица)

[1] Силуан Атонски често е "цитиран" от модернистите за които всичко е любов, дори да е към дявола. Съмнително е дали това наистина е теза на въпросния старец, но в случая по-скоро е важно какво значение й се придава, а не кой е нейния носител. В Съветска Русия пък безбожниците искали от патриарх Тихон да отмени анатемите и Църквата да почне да се моли за Съветската власт-т.е да я поменава в службите си. По късно това заляга в посланието на патриарх Сергии и слага начало на нареченото на негово име извращение на вярата-сергианство. Но като си помислим защо им е трябвало на безбожниците да настояват за молитвено поменаване от страна на Църквата? Та те не вярват в Бога !!! Изглежда обаче писъкът на душата така е кънтял в тяхното съзнание, че единственото облекчение за тях биха били, макар и формалните молитви на сергианската „църква”. Също както онзи грешник  от ада който се молил на Лазар поне малко на го напръска с вода.