Митрополит Гавриил: Aко тези текстове не бъдат коригирани, ще узаконим ерес

До Негово Светейшество

Неофит

Патриарх Български

Председател на

Светия Синод на БПЦ

гр. София

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

Получихме Вашето писмо №197 от 02.03.2016 г., с което приложено Ни изпращате одобрените текстове, които предстои да бъдат внесени за разглеждане от Великия и свят събор на Православната Църква, който ще се проведе между 16 и 27 юни т. г. в Православната академия на остров Крит. Решението за изпращането на тези текстове е взето на заседание на Св. Синод на 06.02.2016 г., прот. № 4 – пълен състав.

За съжаление на заседанията на 05-06.02.2016 г. Ние по сериозни здравословни причини отсъствахме. Считаме за Наше архиерейско право и дълг да направим някои Наши сериозни възражения върху единия от документите, наречен „Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят“.

Относно т. 4:

В Православната Църква под „единението на всички“ винаги се е разбирало, че тези, които са изпаднали в ерес или разкол, трябва първо да се върнат в Православната вяра и окажат послушание към Светата Църква и тогава чрез покаяние те могат да бъдат приети в Църквата.

Относно т. 5:

Цитираме: „Съвременните двустранни богословски диалози … имат за цел да потърсят „изгубеното християнско единство”…”

Тук трябва да се уточни, че в Светата Църква никога не е било губено общението между християните и тъй като тя ще пребъде до края на света, както Господ е казал, че портите адови няма да ѝ надделеят (Мат. 16:18), то това общение също ще пребъде вечно.

Относно т. 6, т. 16 и др.:

Освен Светата Православна Църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните „църкви“ е богословски, догматически и канонически напълно погрешно.

Относно т. 12:

В т. 12 казаното, че „при провеждането на богословските диалози общата цел за всички е окончателното възстановяване на единството в правата вяра и любовта“, е напълно неправилно и неприемливо, защото трябва да се уточни и подчертае, че връщането към правата вяра е за еретици и разколници и по никой начин не касае Православната Църква.

Слава Богу, че Българската Православна Църква през 1998 г. излезе от ССЦ, с което изрази своето неодобрение на неговата дейност, тъй като не може да членува в една организация, в която тя е смятана за „една от многото или като клон на Едната църква, която търси начин и се бори за нейното възстановяване чрез този Световен събор“.

Един е Господ, една е Църквата, както се говори в Символа на вярата.

Ваше Светейшество, ако тези текстове не бъдат коригирани, то ние ще узаконим едно еретическо учение и практика за приемане на еретици и разколници, без те да са станали истински членове на Едната Света Православна Апостолска Църква.

Препоръчваме се на светите Ви молитви и оставаме на Ваше Светейшество в Христа брат,

+ ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Д Е К Л А Р А Ц И Я

от свещенослужителите от Ловчанска духовна околия

Ловчанска епархия на БПЦ

Ние, долуподписаните свещенослужители от Ловчанска духовна околия на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, по време на състоялата се на 23.03.2016 г. в гр. Ловеч свещеническа конференция, след като изслушахме,

ДЕКЛАРИРАМЕ: подкрепяме в пълнота и в единомислие становището на Епархийския ни Митрополит Негово Високопре-освещенство Ловчанския Митрополит Гавриил, изпратено на Негово Светейшество Българстият Патриарх Неофит, Председател на Светия Синод на БПЦ, с писмо №61 от 11.03.2016 г., относно текстове на документи, които предстои да бъдат разглеждани от Великия и свят събор на Православната Църква, който ще се проведе между 16 и 27 юни т. г. в Православната академия на остров Крит, а именно сериозните възражения върху единия от документите, наречен „Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят“.

Считаме, че настоящата ни декларация е необходимо да бъде изпратена на Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, Председател на Светия Синод на БПЦ, чрез Негово Високопре-освещенство Ловчанския Митрополит Гавриил и разпространена в средствата за масова информация

Ереста на болшевизма е узаконена след 1944 г., когато богоборците избиват или заточват по лагерите на смъртта всички истински православни духовници, а на тяхно място в църквите поставят свои сътрудници и агенти. Клириците на БПЦ нямат апостолско приемство, а болшевишко такова. През 1965 г. е узаконена всеерестта на икуменизма, когато вселенският ересиарх Атинагор и римския папа "вдигат" анатемите от 1054 г. От тази година напрактика официалните "православни" и римокатолиците са в пълно общение и се считат за братя. През 1968 г. Болшевишката партийна централа (БПЦ) узаконява официално ереста новокалендарие, като въвежда в употреба папския еретически календар. Да не говорим за нарушаването на светите пости, за лъжетайнствата (напр. кръщение с обливане или напръскване, което съгласно каноните е невалидно), за симонията, за масонството и мн. др.
Подай Господи членуващите в тази богоборческа организация да се покаят и присъединят към истинската православна църква. Амин!