Къде свършва снобизма и започва алпинизма

Въпреки невероятните за една новина 10-15 дена медийно обгрижване и медийно пренасищане на всякакъв ефир трагедията с алпиниста Боян Петров остави няколко въпроса които дълго няма да можем да решим пред себе си.

Може ли да изкушаваме Бога и докога? Героизъм ли е това което той направи или е безотговорност? Какъв пример е дал и за кого е пример? Докъде води егоцентризма и своеволието? Това ли са ни героите и това важно ли е за нас? И не на последно място жената „до него” и жените „зад него”  и децата „след него” какво ще кажат след време.

А отговорът е прост и лесен : „Не изкушавай Господа Бога своего”.

С други думи когато се смяташ за много „извисен” а другите за много елементарни и обикновени, че ти „твориш поезия” там горе, а те живеят в проза там долу, рано или късно получаваш окончателен урок от най- високо място. И то не е нито от  Шишма Пагма нито от Еверест нито от Джомолунгма, а от Този който е над тях „защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.” (Лука 14:11)

Ние все търсим изява и харесваме хора с безсмислени и самоубийствени каузи. Все не ни достига нещо и искаме да вярваме, че това което правим се забелязва от целия свят. Затова ще се тупаме в гърдите че някой се качил на връх планина и ще мислим че това е пример за подражание, а когато децата ни правят опасно селфи по мостове и небостъргачи ще се питаме със закъснение ЗАЩО?

Защото изкушаването на Бога с екстремни спортове е вид самоубийство понеже е неразумно. 

То е и особено опасна форма на снобизъм- а имено да покажеш на другите че си в някакъв измислен „елитен клуб" от няколко стотин души в целия свят които са толкова ексцентрични че се катерят по 8000-дници.

ИГРА НА РУСКА РУЛЕТКА с Бога! 
Гордост, самомнение, самохвалство, тшестлавие, суета.

Уж бягаш от света ама така го правиш, че всички да го разберат и да ти се възхищават (или съчустват-според случая). Принуждаваш за твоя кеф десетки хора да си рискуват живота без да го искат изнудвайки ги заради тяхната вродена съпричастност да помагат на хора в беда. Освен това разбира се ти си най-отворения, демократичен и напредничав тип- имаш няколко жени и няколко деца от тях, ходиш с трета която е „жената до теб” и си силно ангажиран с „каузи” ( е и с фондации-няма как). Бориш се с мафии и лифтове понеже си много готин пич, но умираш там където няма кабинков лифт- не е честно накяк си! Искаш признание!  Искаш аплаузи!

А в това време истинските герой работят в мините, карат ТИРове по цял свет, чистят улиците от боклуци, продават в магазините и на студа по сергиите, копаят си лозето и го пазят от местните „шерпи”, шият на ишлеме в стаи без прозорци, гледат стари хора по Гърция и по Италия, работят по строителните обекти и какво ли още не. Защото са гладни, а не защото са сноби които искат да разказват подвизите си на чаша мартини и хайвер по коктейли, хепънинги и медии.

Сред тях има даже и алпинисти ! Те висят по блоковете за да слагат изолации или по комините на ТЕЦ-овете, където никой не иска да се качва понеже е отровно и опасно.

Те обаче не са в новините.

Те дори не искат да попадат в новините.

За тях е важно вечер да се приберат в къщи при близките си и да бъдат с тях .

ТЕ СА НОРМАЛНИ ХОРА.

                          

А в наши дни това някак си не е нормално!






https://www.youtube.com/watch?v=U2kNQtsI-9U

https://www.vbox7.com/play:3a035617

"Фалшив герой" - изп.Тодор Колев