От доста време съвсем неоправдано не бях посещавал моите приятели от Института за свободен капитализъм "Атлас" (ИСКА). Разходих се из сайта и вниманието ми привлече статията на бившия министър на финансите на Румъния Даниел Даяну с нежното заглавие "Душата на капитализма", което ме хвърли в умиление и реших да я предложа и на вас. Статията започва с мотото : "Етичното поведение не е несъвместимо със стремежа на свободната пазарна икономика към ефективност и печалби". Естествено – макар и несъзнателно, защото авторът определено не е марксист, признава съществуването на етика в надстройката на всяка обществено-икономическа формация, което Маркс формулира пръв. Разсъждавайки върху "неоспоримите добродетели на капитализма" като предприемачеството, отбелязва и негативни явления като фалитите и достига до извода, че "Подобни фигури (големите корпорации) обаче си разделят пазара с далеч не толкова достопочтени средства". И добавя : "И самият капитализъм съществува в разнообразие от форми, не всички от които са пример за подражание". Дава за пример олигархичните икономики в някои страни на Латинска Америка. В противовес, като пример за "добър" капитализъм, предлага капитализма в Съединените щати, ЕС, Канада, Австралия, Нова Зеландия.
Значи съществува "добър" и "лош" капитализъм. Като един жив човек, капитализмът носи в душата си и доброто и злото, и бога и сатаната. И тука резонно възниква екзистенциалния въпрос : За кого е добър "добрият" капитализъм?
И понеже "добрият"капитализъм е нанесъл много беди и страдания на човечеството, за което трябва да се питат коренното население на Съединените щати, Австралия и Нова Зеландия; народите на Индия, Китай, Русия и Южна Африка, Афганистан, Ирак, Либия и Сирия; въобще народите от Азия, Африка и Южна Америка, то капитализмът и добрият и лошият трябва да се оттегли в дебрите на историята за отшелничество на пост и молитва.
Поетът Никола Йонков Вапцаров, който е живял при капитализма, е написал следното за живота при тази обществено-икономическа формация :
Живот ли бе – да го опишеш?
Живот ли бе – да го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
Та бих казал, че душата на капитализма е доста смрадлива.

На този адрес може да се прочете цялата статия на Даниел Даяну :  https://libertarium.net/%d0%b4%d1%83%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0/