Постинг
11.07.2009 19:30 -
Студия разкази за развлечение в момент на сезонно объркване - 2 част
Спешно трио “Фокс”
Епизод Първи
Пролог въведение към глава втора
( Продължение на постинг от 22.06.09 )
*
Опитах се да спра времето което предстоеше шеметно да се завърти веднага щом вдигна слушалката . Премислих целият си живот набързо : неделното блаженство , Гери Мур ,Шаде и Стинг,унасящата есенна мъгла,люлеещият се стол и каталогът с прекрасни произведения на изкуството.....опитвах се задъхано да побера в зениците си целия калейдоскоп от емоции, всичко ценно което съм имал с отчаянието на умиращ човек обичащ живота . Като запасняк при мобилизация хвърлях бясно всичко във войнишката мешка на моето съзнание но уви.... Оставаше ми само една секунда преди ураганът “Ивона” да ме връхлети и да разбие всичко на малки парченца, да го компресира до размера на бучка нерафинирана захар и да го пусне в чашата ми с дълго приготвяно кафе преди да съм си затворил зяпналата уста....една микросекунда само половин....
-Ало? почти невинно попитах в слушалката (не знам защо и казват слушалка след като аз много успешно си говорех по нея )
-Ама нали се разбрахме,че сме екип,защо не ми вдигаш веднага ! Ей Дамиле ! (от малка още ми бъркаше името а сега го превеше нарочно)
-Ъъъ..азъ ....
-Айде отваряй де,че ми е студено и кога ще си оправиш домофона ?
-Сега,сега ! - натиснах копчето за вратата неуверено . Слава богу, слава богу още петнадесет секунди , тя е още на втория етаж повтарях си аз...трябва да е някъде на тре...
-Казвай сега какво да правим!- на вратата стоеше силует. ( иначе хубав силует да му се не види)
-Добро утро!
-Нищо не му е добро ! И престани да се заяждаш, на мен главата ми е пламнала а той....добро утро та добро утро !
-Боже такава хубава глава да пламне...да не получиш само изгаряния ,че сума ти народ ще се поболее !
-Дамиле ,а бой яде ли ти се ! И какво като лежиш в тоя стол ?
-Прощавай скъпа но както знаеш в неделя практикувам лежане в стол между 7 и 8 сутринта .Това са древни индийски техники...ама как да ти обясни човек ? Ти между впрочем познаваш ли дните на седмицата ?
-Не не ги познавам !
А часовете на дните?
-Тях пък съвсем !
-Ми да ти кажа само тогава че днес сме неде....
-А бе аз ги познавам обаче ти познаваш лиии..ти познаваш ли някой си Хуберхт фон Крис ?
-Крист фон Хубер , да познавам го представи си -собственик на галерия за изящни изкуства , меценат и предприемач от долна Валония- по случайност току що му разглеждах каталога и медитирах преди някоя си Ивона фон Ужас да ме връхлети ! Ти нея случайно познаваш ли я ?
Прозвуча някаква странна тишина от която ми стана уютно и спокойно и аз продължих.
-Впрочем съкровище необяснимо , ти какво общо имаш с моя добър приятел Крист- да те попитам аз?
-А кой ти е дал разрешение да питаш и ако искаш да знаеш не аз а Мери има общо и ..ако искаш да знаеш ти знаеш ли че той е съмнителен и без да ме питаш ?
-Бре да му се не види,че откъде разбра че е толкова съмнителен като го не познаваш?
-А бе ей,като те тресна веднъж, да не мислиш че не ти разбирам от иронията , интелектуалец такъв!
-Не съм интелектуалец –просто в неделя си почивам!
-Хайде хайде , знаем колко “работиш” и през седмицата . И докога ще чакам да ми предложиш кафе и стол ? Е тоя го искам дето се люлее.
И това уж невинно създание с платинени кичури и сини очи хищно погледна към последната ми дълго чакана придобивка -моят прекрасен махагонов стол люлеещ се по всяко време и във всякакъв синхрон.
- Ооо carra mia bellissima прости грешнаго идиота вселенского ! Пленен от неземният ви чар съм загубил и малкото разсъдък който имах и забравих,че всъщност може би сте дошли за да ...”анализираме” ? Да ?
- Ми да.ти откъде разбра...? Нищо не схващам от тия работи ! Дай ми пепелник . А-аа-а ама ти имаш и кафе !? да не би да си МИ купил машина за кафе?
- Не само съм ТИ купил машина но и кафемелачка и осем сорта кафе и истинско джезве и течна сметана и канела на прах..и .!
- Че тя канелата не е ли на прах?
- Както и да е …и …ето на седни на този мой махагонов люлеещ се стол с керемидено червена кожа и дъбови подлакътници , почни да разказваш пък аз през това време що да не взема да ти направя и едно кафе! Сега ще ти сменя музиката с нещо по така ...
- Не недей !Харесвам Гери Мур особено в това английско време....и тези ликорни са ти много хубави , настройват ме меланхолично...! Е..ей какво ти стана , защо стоиш като препариран ? Щеше да правиш кафе !
- А-аа нищо ! Понякога ме учудваш...не мислех че гледаш на света като мен....това може да бъде проблем , я по добре си бъди каквато съм свикнал да те възприемам...объркваш ме такава !
- Че каква си свикнал да съм?
- Миии... леко еротична и повърхностна , с розови парцалки и летен парфюм...и седефен грим .
- А защото мислиш че съм само една Ивона ли ? Такава ли ти изглеждам?Не не съм, понякога съм различна само ,че ти не го забелязваш...и никога не си го забелязвал.
Ивона ме погледна някак си особено и странно . В погледа и имаше дълбочина и нескрита романтика която те разтърсва, нещо безкрайно непривично за човек който има толкова сини очи.
Внезапно ме връхлетя наистина объркване и моментно отпускане дори главата ми се замая и забелязах , че Ивона беше спряла да говори .Стоеше и ме гледаше пронизващо и нямаше и помен от момичето което познавах . Настъпи безвремие...
- То няма много за разказване –прекъсна неохотно паузата тя , Мери се запознала с този фонНамкойси на някакво събитие , вернисаж ли каквото там било и той бил много любезен и те много си говорили и после тя го разпитвала за него и той и споменал че търси в България свои далечни роднини и че интересът му е не само професионален но и личен.....
- Ааа личен значи ,Тя Мери си е хубава...да !
- ...говорил и …..ГОВОРИЛ И , натърти Ивона като забеляза , че се отклонявам от темата, говорил и всякакви изотерични неща за Светия Граал за дълбоки връзки между двата народа и ...тя каквато си е ....е знаеш как се впечатлява от тези работи , нали иска да води такова предаване за история и мистика и му се вързала.
- Че какво от това , няма лошо обменяли са идеи....
- Е да де ама тя такова...а бе
- Какво такова?
- …..а … бе нали знаеш че тя май е фламандка
- Какво ?!?! Мери – фламандка!
- А бе не точно ! Ама ти в неделя въобще ли не мислиш ?
- Ами не представи си в неделя съм като тебе през останалите дни на седмицата – не мисля !
Този път май си докарах главоболие-помислих си аз но понеже опонента ми не реагира продължих.
-.....и чакам всичко да ми обяснят ! В неделя съм “блондинка”или поне “блондин”!
- Дръвник ! Чудя ти се понякога каква полза като си интелектуалец...както и да е ! На Мери прабаба и е фламандка ! Та и затова толкова много му се вързала на твоя приятел фон Хубрехт.
- Хубер ! поправих механично
- Хуберт...и говорили си там на родния му език-тя знае някоя и друга дума .И той все я разпитвал какво знае за .....
- Ей ,чакай малко …Да не би да има нещо общо с историята с пръстена?
- Точно така!Ами изглежда че тази история съвсем не е свършила както ни се струва на нас с тебе . Имаше история имаше хепи енд ,взехме си наградите даваха ни по телевизията и ...край ! Излиза че още нещо около Мери остава неясно и недовършено, разбираш ли –какви ли не хора продължават да я разпитват за разни странни неща . Май не трябваше да влизаме в тези гробници -мислиш ли че има проклятие като в египетските ?
- Нее ..не мисля пък и тракийските са куполни не пирамидални и там не се задържат никакви микроорганизми-то това е проклятието на фараоните. Какво общо има това с интереса към Мери –просто тя сега е по популярна и всички я разпитват.
- Е да де ама този Крист и казал всъщност за прабаба и ...разбираш ли?
- Какво ? Как така ?
- Ми ето така отишъл и и казал всичко за нея. Вижте млада госпожице така и така Ние знаем всичко за вас и за вашият род - показал и даже стари архивни снимки обяснил и кой от кой род е дошъл и кой на кой какъв роднина е ..въобще си я шашнал .Тя самата Мери не знаеше такива подробности . Показал документи за прадядо и който участвал в англо-бурската война и как се запознали с баба й и после как дошли в България и въобще всичко... Тя сега каквато е наплашена и има фобии от преследване съвсем се е гипсирала . И ние трябва да решим какво да правим !
- Горката ...мдаа наистина нищо още не е свършило наистина .По всичко личи ъъ........
Ивона се изправи и преди да продължа с любезностите взе кафето Ми от Моя сребърен поднос и легна в Моя люлеещ се стол премятайки хубавите си крака върху писалището Ми.
Не че това има някакво значение за по нататъшният ни разказ но аз държа да го отбележа преди всичко това да престане да ми принадлежи.
Иначе краката и бяха хубави- както обикновено и тя не пропускаше да си ги вземе всеки път когато идваше у нас!
---------------(следва продължение)-----------------
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
